Захарният диабет е хронично метаболитно заболяване, свързано с абсолютна или релативна липса на инсулин. Инсулинът е хормон, който се продуцира от панкреаса и е ключ за пренасяне на кръвната захар в клетките, за да се произведе енергия. Липсата на инсулин води до повишение на  захарта в кръвта.  Наблюдават се два основни типа:
- тип 1 - срещата се в младата възраст и има автоимунна генеза.  Специфични антитела унищожават клетките на панкреаса. Началото е остро. Проявява се с “големите” симптоми - често и обилно уриниране, жажда, повишен апетит и редукция на тегло. Протичането е лабилно с изразени хипергликемии, хипогликемии и тенденция към наличие на ацетон в урината. В хода на заболяването настъпват увреждания на малките кръвоносни съдове – най - важно е нарушението на съдовете в ретината или бъбреците. Засягат се и големи кръвоносни съдове с ранно настъпване на атеросклероза.
- тип 2 - обикновено се  явява след 40 - годишна възраст. Има генетични фактори за развитието му. Най - силен предразполагащ фактор е затлъстяването. Началото е бавно и постепенно.  Апетитът е повишен. Диабетът може да се диагностицира по повод трудно заздравяващи рани, кожни инфекциии, сърбежи по кожата и гениталиите. Установява се повишено артериално налягане и увеличение на мазнините в кръвта. Рано настъпват увреждания на големите кръвоносни съдове с развитие на атеросклероза и настъпващи усложнения - миокарден инфаркт, мозъчен инсулт.

Плуването се различава от другите кардио дейности по товя, че:
- трябва да се поддържа тежестта на тялото над водата и в същото време да се предвижва в хоризонтална равнина с помощта на ръцете и краката;
- е най-доброто средство за развитие на координационните възможности;
- се провежда във водна среда като увеличава енергоразхода вследствие на по-големия топлообмен;
- тялото е в хоризонтално положение, което улеснява циркулацията на кръвта и облекчава работата на сърцето. Това го прави най-добро средство за тренировка при хора със сърдечносъдови проблеми;
- има по-голяма дълбочина на дишането, по-активно издишване във водата и съответно по-голяма вентилация на белите дробове;
- развива най-добре дихателните мускули и гръдния кош;
- съществува най-малка, почти нулева, вероятност от травми;
- осигурява различен режим и участие на мускулите на цялото тяло- това го прави много добро средство за разнообразяване на кардио подготовката;
- водата има фрикционно и терапевтично действие.

Плуване - Продължение...

История и употреба
 
Кофеинът се съдържа в повече от 60 растения, които виреят в Африка и Южна Америка. Думата “кофеин” идва от арабската дума за вино ”gawah”. Според легендите арабите първи започнали да го употребяват преди 1000 години като питие от листата на кафееното дърво. От Южна Арабия  употребата на напитките, съдържащи кофеин, се разпространила в целия ислямски свят, а от там и в Европа. Днес кофеинът се среща в кафето, чая, какаото, шоколада, някои безалкохолни напитки, а също така и в повечето аналгетици и стимуланти.
 
Характеристика
 
Кофеинът е вещество от групата на алкалоидите (съдържащо азот органично съединение, обикновено от растителен произход). Химически е изолиран през  1820 г. Характеризира се със своя стимулиращ и диуретичен ефект. Абсорбира  се напълно от организма за около 30-45 мин., след което се задържа от 3 до 6 часа. При употребата на по-големи количества концентрацията на  веществото в кръвта се повишава, а задържането в организма се удължава. Това  може да доведе до неприятни последствия.
 

Продукти
  1 кг агнешко от плешка
  1 връзка пресен лук
  2 стръка пресен чесън
  50 мл. червено вино
  70  мл. растително олио
  1 връзка пресен девесил
  1 ч. л. сух джоджен
  1 щипка сух розмарин
  Сол, червен пипер,  бял пипер на вкус

Начин на приготвяне
1. Месото се нарязва на малки парчета като за шишчета. Подправя с джоджен, розмарин, сол, черен пипер, червен пипер и девесил, залива се с червеното вино и се разбърква добре. Оставя се да престои в марината 10-12 часа.
2. Нарязват се лукът и чесънът  на колелца, които поставят се в съд и се поливат с олиото да престоят.
3. Маринованото месо се нанизва на шишчета, които е за предпочитане да са от дърво. Шишчетата се изпичат на барбекю, като периодично се обръщат и се мажат с марината.Сервират се поръсени с нарязания лук.

Яйцето символизира живота и здравето. Неговото боядисване и шарене носи дух на радост и представлява оригинално, непосредствено изкуство. В багрите и писането на яйцата домакините винаги проявяват художествена дарба и находчивост. Ето няколко предложения от нас.

Естествени бои за великденските яйца
Използването на естествени материали за боядисване, на великденските яйца е един лесен и приятен вариант. Ако искате да се заиграете, ето как да добиете няколко цвята:
Червено: цвекло, ягоди, боровинки, гроздов сок, червен лук
Жълто: портокалови и лимонови обелки, настъргани моркови, кимион на прах.
Зелено: листа спанак
Златисто: обелки от жълти ябълки
Синьо: замразени боровинки
Подредете твърдо сварените яйца на един ред на дъното на голяма
тенджера. Между яйцата трябва да има достатъчно място! Покрийте яйцата с вода, прибавете 1 с.л. оцет и желаната боя. Поставете тенджерата на котлона. След като водата заври, намалете огъня и оставете да къкри около 15 минути.

За съвременната домакиня магазинът е най-лесното и сигурно място за набавяне на козунак. В духа на съхраняване на традициите обаче, защо не се отдадете на предизвикателството да зарадвате фамилията с домашно приготвени козунаци? Представяме ви подбрани рецепти, които ще ви донесат още малко пролетно настроение за празника.

Английски великденски кифлички HOT CROSS BUNS 
Продукти: 10 г суха мая; ч.л. захар; 100 г бяло брашно, пресято; 200 мл леко топло мляко; 300 г  фино бяло брашно, пресято; 1-2 щипки сол; 2 ч.л. смляна канела; ½ ч.л. прясно смляно индийско орехче; настърганата кора на 1 портокал; 50 г краве масло, разтопено; 50 г пудра захар; 180 г смесени захаросани сухи плодове, нарязани на ситно; 1 яйце леко разбито.
За кръстчетата: 2 с.л. брашно; 2 с.л. студена вода.
Глазура: обелената кора на 1 портокал; 50 г захар
Приготвяне: Смесете брашното, захарта, маята, млякото и разбъркайте, докато се получи гъста каша. Покрийте с кърпа и оставете за около 30 минути да втаса. Пресейте  останалото брашно с кърпа и оставете за около 30 минути да втаса. Пресейте останалото брашно заедно с канелата, индийското орехче и солта, поставете в предварително леко затоплена купа. Добавете портокаловата кора, ситно нарязаните сухи плодове и захарта. Направете кладенче в средата и изсипете втасалата кашичка. Замесете тестото, като добавяте по малко от разтопеното масло. След това добре смесете. Разделете тестото на девет равни части и ги оформете на топки. Подредете ги в тавичка.

У нас на неделния обяд основното блюдо задължително е от агнешко месо. Така е и при съседните ни християнски народи, така е и във Франция, и в Италия, и в много други страни. Агнето е един от основните символи на Христос и неговата жертва за хората - неслучайно в Библията той е наречен „жертвен агнец". На масата присъстват и други традиционни храни. На някои места в Италия задължително се приготвят курабийки във формата на риба - още един символ на Христос. Никъде на „Ботуша" празничната трапеза не минава без козунак - за Великден той има формата на гълъбица и се нарича „ла коломба". В последните години италианските лакомства се предлагат и на българския пазар: по Коледа - панетоне, за Възкресение - ла коломба. В Полша на трапезата се поставя маслена фигурка на овен, а за да не се забравят Божите страдания, там присъства и лютивият хрян. Всяко от блюдата трябва да се освети в църква.

В последните години у нас около празника по магазините се появяват шоколадови фигурки на зайци - за радост на малчуганите, винаги готови за още и още въглехидрати - брр... Този популярен на Запад великденски символ всъщност има езически произход. Свързан е със саксонската богиня на пролетта Еостре (от нейното име идва и английската дума за Великден - Истър). В нейна чест се е провеждал ритуален лов на зайци, който и днес е част от празниците, но без какъвто и да било тайнствен смисъл. На мен традицията с агнешкото ми се вижда най-вкусна, но може би и курабийка с формата на риба не е толкова лошо. Все пак дори прегладнелите след дългите пости не трябва да забравят, че празничната трапеза има метафоричния смисъл на дадена и приета жертва. Предназначението й не е да осигури пациенти на гастроентеролози, токсиколози и пр. видни специалисти, а да сплоти семейството, да съхрани домашния уют.

Китайски старинни трудове по медицина са: “Лекарственик на император Хуанди”, “Хилядата златни формули”, “Трактат за тифуса и разни болести”, “Трактат за билките”, “Справочник по съдебна медицина” и др.

Класическият труд “Лекарственик на император Хуанди” (Хунди нъйдзин), написан в периода на Воюващите царства (475 – 221 г. пр. н. е.) е най-ранната творба по въпросите на медицината в Китай. Той включва практическия опит и теоретическите знания, натрупани в древен Китай в продължение на дълго време на борба с болестите, и обхваща области като анатомията и физиологията на човека, произхода на болестите, като така полага теоретичните основи на китайската медицина.

Лекарите, практитуващи китайска медицина, прилагат четири основни диагностични метода: преглед и изследване на болния, преслушване, разпитване, измерване на пулса. Когато прегледа болния, лекарят обръща внимание на цвета на лицето му и какво е общото му състояние, вслушва се в гласа на болния, в дишането му и в други звуци, осведомява се за главните симптоми на болестта, за възникването и протичането й, внимателно измерва пулса, като изучава честотата, ритъма, пълнотата и напрежението му и т.н. В китайската медицина се различават над 20 вида пулс, което е и една от главните основи на диагностиката. След определянето чрез тези четири метода за диагностика на причините за болестта, лекарят решава как да бъде лекуван болният. Учението на китайската медицина за дзан-фу (вътрешните органи), за дзин-ло (каналите и свързващите клонове) и за ин-ян (мъжкото и женското начало или потискането и възбудата) придава голямо значение на въпросите за общото състояние на човешкия организъм и за единството на човека с природата, и включва проста диалектическа идеология.

В течение на дългата практика китайската медицина е натрупала множество средства за лекуване на болести – чрез лекарства, акупунктура, обгаряне, калолечение, масаж, дихателна гимнастика “Цигун” и др.

Продукти:
1 едра глава броколи, която се накъсва на цветчета
400 мл. прясно мляко
150 гр. настърган кашкавал
2 супени лъжици брашно
1 кафена чашка течна сметана,
1 кубче пилешки бульон,
Сол и черен пипер на вкус

Начин на приготвяне:
1. Броколите се варят в малко вода ( колкото да ги покрие)  8-10 минути.
2. В отделен съд се затопля  прясното мляко.
3. Добавят се към млякото брашното и кашкавалът и всичко се разбърква до гладка смес.         
4. Прибавят се сметаната и кубчето бульон, след като се разбърква добре.
5. Добавят се броколите заедно с водата, в която са се варили.
6. Подправя се със сол и черен пипер.
Супата се сервира топла.