Skip navigation.
Диети и Отслабване - Начало

Храни

Пуешко месо

Пуешкото месо е много полезно по своя състав и в наши дни то става все по-употребявано.
Лидер в производството на пуешко са САЩ. Жителите на тази страна консумират средно по 7 кг пуешко за годината. В Канада потреблението е около 4 кг годишно, но по статистически данни постоянно се увеличава количеството му. В Европа пуешкото все още не е сред най–използваните меса.
Пуешкото месо е значително нужна храна за хора, които трябва да консумират нетлъсти меса. Особено важна част в това отношение са пуешките гърди, които са 30% от цялото месо на пуйката. Месото се поддава сполучливо на различни кулинарни обработки, удачно се комбинира със зеленчуци, с плодове и сосове.

По данни на USDA Nutrient Database в 100 грама пуешки гърди се съдържат средно:
Вода – 74.07 г
Белтъчини – 17.07 г
Въглехидрати – 3.71 г
Мазнини – 1.66 г
Фибри – 0.5 г

Витамини и минерали

Витамин А (ретинол) – 10 мкг

Круша

Подобно на прасковите крушите са едни от най-полезните плодове, които есента дарява на хората. Крушата е култивирана от човека още в най-дълбока древност. Още в историята на древен Китай се говори за целево отглеждане на круши. В Персия, Древна Гърция, в Римската империя плодът е познат и като храна, и като лечебно средство. Днес круши се консумират навсякъде по света – в свеж вид, под форма на компоти, на сладка, сокове. Плодът успешно се комбинира с други плодове и храни в кулинарията и от него могат да се приготвят много изискани десерти.
Съставът на крушата зависи като от сорта, така и от климатичните условия на отглеждане, но като цяло е изключително богат на полезни вещества. В 100 г круши  има около 40-42 калории.
В 100 грама свежи круши се съдържат:
Вода – 84 г
Белтъчини – 0.4 г
Въглехидрати – 11.4 г (в т.ч. моно- и дизахариди – 9.8 г, нишесте – 0.5 г)

Нахут

Нахутът (наричан още леблебия) е познат от дълбока древност и като храна, и като лечебно растение. Той е разпространен в много страни, но най-крупни производители са Индия, Турция, Пакистан, Иран, Мексико, Австралия, Китай и др.
За храна се използват основно белосеменните сортове, от които се приготвят супи, основни ястия, гарнитури към месо, хумус. Тези видове са подходящи и като добавка към зеленчукови и плодови салати. Нахутът може да се използва и под формата на каши в храненето на децата.
Твърде много приложения има и като добавка към тестени продукти.

В 100 грама изсушен нахут се съдържат:
Вода – 11.5 г
Белтъчини – 19.3 г
Въглехидрати – 58.2 г
Мазнини – 6 г
Фибри – 2.5 г   

Витаминният състав на нахута е много богат:
Витамин А (бета-каротин) – 40 мкг
Витамин В1 (тиамин) – 0.477 мг
Витамин В2 (рибофлавин) – 0.212 мг

Месо от заек

Месото от заек се счита за ценна диетична храна, която същевременно съдържа много полезни за организма вещества. Едно от най-положителните качества на заешкото месо е, че съдържа значително количество лесно усвояеми белтъчини. Поради богатия си витаминен и минерален състав то е подходящо за хора от всички възрасти. По много диетични показатели заешкото е сходно с пилешкото месо, но съставът му зависи и от породата зайци, и от начина на хранене, и от възрастта на животното ( това всъщност важи и за пилешкото).     
Най-висок и качествен белтъчен показател има в месото на 4-5-месечни зайци.
Заешкото месо се усвоява лесно, може да се приготвя по различни начини според кулинарната обработка, а от друга страна е подходящо за супи и бульони, за основни ястия. Добре се комбинира ссъс зеле, моркови, картофи, тиквички, ориз и т.н. И все пак много готвачи твърдят, че е цяло изкуство да приготвиш вкусно заешко месо.
По данни на USDA Nutrient Database в 100 грама месо от домашен заек има:
Вода – 72.82 г
Белтъчини – 20.05 г
Мазнини –  5.55 г
Въглехидрати – 0 г

Витамини и минерали:
Витамин В1 (тиамин) – 0.1 мг
Витамин В2 (рибофлавин) –  0.15 мг

Грис

Грис се произвежда от пшеница или царевица, но по-голяма популярност има пшениченият грис, който може да бъде направен от твърда или мека пшеница, а също така може да е дребнозърнест или едрозърнест, тъй като размерите му са от 0,25 до 0,75 мм.
Днес в кулинарията грис се използва за приготвяне на каши, сосове, запеканки, сиренки, тутманици, десерти от различен вид.
Трябва да се знае, че грисът бързо увеличава обема си няколко пъти при кулинарна обработка. Обичайната млечна каша с грис се приготвя твърде лесно, но има няколко правила и едно от тях е свързанно именно с увеличаване обема на този продукт. При използване на голямо количество грис кашата може да стане твърде плътна, а и вкусът й няма да е приятен.
Грисът трябва да се поставя в кипяща вода и да се разбърква постоянно, за да не се сбива. Не трябва самият грис да се вари повече от две минути, тъй като това влошава не само вкусовите му качества, а се губят и много от ценните вещества в него. И не на последно място, кашата с грис се приготвя непосредствено преди поднасянето й, за да бъде вкусна. Може да се подправя със сушени плодове, мармалад, масло, захар. Естествено, че при диети за отслабване би трябвало да не се увеличава калоричността на кашата.
Състав на гриса по данни на USDA Nutrient Database в 100 грама сух продукт:
Вода - 12.67 г
Белтъчини - 12.68 г
Мазнини - 1.05 г
Въглехидрати - 68.93 г
Фибри - 3.9 г

Витамини:
Витамин В1 (тиамин) - 0.387 мг

Хумус

Хумусът е оригинално блюдо от Близкия Изток, но вече е много популярен в различни краища на света. Ползва се като сос или паста към други ястия. Има много разновидности според вкуса и вложените в него компоненти.
Хумусът е отлична храна, тъй като е нискокалоричен, има висока хранителна стойност заради полезните вещества, които съдържа, а не на последно място – позволява творчески подход при приготвянето му. Всеки може да си приготви хумус в домашни условия и това е един положителен фактор, тъй като колкото е по-пресен, толкова по-полезен е хумусът. А и ще отговаря на личния ви вкус!
Основният компонент е нахут. Тахан от смлени сусамови семена е втората важна съставка на класическия хумус, която някои заменят с фъстъчено масло. Други ключови съставки са: зехтин, лимонов сок, чесън и сол. В зависимост от личните вкусови предпочитания могат да бъдат използвани много други съставки, като: спанак, ким, картофи, чушки, кисело мляко, маслини, магданоз, червен пипер, кориандър и кедрови ядки.

Кое прави хумусът не само вкусна, но и полезна храна?
В нахута, основната съставка, се съдържат много малко мазнини, богат е на фибри (разтворими и неразтворими). Той е отличен източник на сложни въглехидрати и белтъчини.
Хумусът съдържа много витамини, минерали, сред които и желязо, поради което е отличен избор при спазване на вегетарианска диета.

Тученица – подходяща за отслабване

Ако се чудите как да разнообразите диетичното си хранене, можете да опитате една салата от Тученица. За летния сезон това е една великолепна храна, независимо че някои хора гледат на растението като на бурен, други като на билка, а трети като на една много крсива украса на двора или терасата си. Тученицата принадлежи към семейство Portulaceae и у нас са разпространени няколко вида. В някои европейски държави и в Турция населението отдавна е оценило вкусовите качества на растението и то се продава в зеленчукови магазини и пазари.
Освен отлични вкусови качества Тученицата е и много полезна, тъй като съдържа голямо количество витамин С, витамин Е и бета каротин.  Мастните киселини, наподобяващи Омега-3,  в нея е с пет пъти повече отколкото в спанака. Налични са много минерални вещества, предимно калций, магнезий, калий и фолиева киселина.

Тиквено масло

Отдавна са известни полезните свойства на тиквата и много отслабващи я включват в диетата си, но тиквеното масло у нас все още не е оценено като един полезен продукт за хората, чиято цел е отслабване. Тиквеното масло може успешно да се прилага в диетологията, защото то възпрепятства натрупването на мазнини в организма и подпомага процеса за извеждане на токсини и шлаки.  Това масло  е богато на: линоленова киселина, линолова киселина, палмитинова и стеаринова киселина, протеини, цинк, каротеноиди, токофероли, фосфолипиди, витамини В1, В2, С, Р, РР, D, флавоноиди. Близо 53 микро и макроелемента са открити в състава на тиквеното масло.
С медицинска цел се прилага при: болка или парене при цистит, хрема, възпаление на белите дробове и дихателните пътища.

Аспержи

Нашият народ все още не е отдал нужното внимание на аспержите като една много полезна храна, но все повече хора ги включват в менюто си. Хранителната стойност на аспержите е твърде богата от гледна точка на витаминния им състава. Те са добър източник на фолиева киселина, съдържат витамин С,  витамин В6, витамин А. От минералите най-добре са представени калий, мед, желязо, фосфор и цинк. Аспержите имат в състава си специфично  киселинно вещество, което ги превръща в добър естествен диуретик.
Повечето видове аспержи се берат през пролетта,  когато стръкове им са стегнати и крехки, сочни са, а  главички им още са плътни. Ако се пропусне точния момент за бране, аспержите могат да станат твърди и на практика неподходящи за консумация.  Макар че се култивират в много страни, по пазарите се намират обикновено от март до края юни и е добре хората да се възползват от тях. За храна се използват около  20 вида аспержи, но практически са над 300 вида. Годните за консумация видове могат да се разделят в  3 основни групи: зелени, бели и пурпурни аспержи.

Откажете се от маргарина

Според австралийските учени един от най-опасните за женската фигура продукти е маргаринът. Според техни експертизи, проведени с няколко вида маргарин от различни производители, този продукт може да навреди на жените не само по отношение на наднормени килограми, а и на общото здраве.
Много диетолози съветват дамите да заменят кравето масло с маргарин, още повече, че производителите се надпреварват да предлагат какви ли не диетични видове.
Австралийците обаче твърдят, че ползата от маргарина е съмнителна. Според тях в маргарина, дори и обогатения с витамини, няма достатъчно полезните количества от витамините А, Е, К, D. Мит се оказва и прословутото твърдение, че маргаринът съдейства значително за понижаване на холестерола. Производителите рекламират, че процентът за понижаване е 15%, но учените са на мнение, че всъщност става дума за не повече от 1-3%, и то само при хора, чийто холестерол е значително над нормите.

Syndicate content