Много хора смятат млечната суроватка за отпадъчен продукт, но всъщност тя е много полезна и с хранителната си стойност, и със свойствата си на козметичен продукт.
Познати са няколко вкуса: сладки суроватки, които се получава при производство на твърди сирена, например швейцарско сирене или чедър, а киселите вкусове са типични при производството на така наречените кисели сирена, пресована извара.
В хранителната промишленост суроватката се използва за приготвяне на сирене рикота и кафяви сирена, а белтъкът й за изготвяне на протинова хранителна добавка за билдери. Този белтък се влага и в детски храни.
В Швейцария се продават и газирани напитки на основа млечна суроватка. 
Съвременните производители предлагат голям избор от напитки, изработени на основа млечна суроватка, но едно от големите достойнства на този продукт е лесното му получаване в домашни условия. Нужно е само да се постави на огъня тенджера с литър прясно мляко. Когато млякото започне да кипи, се добавя сока от един среден по големина лимон, разбърква се бързо и съдът се сваля от огъня. Когато млякото се разслои на извара и суроватка, през марля или сито се прецежда течността, която всъщност е суроватката. Има и друг начин за получаване на суроватка, но този е значително удобен.
Естествено възниква въпросът полезна ли е суроватката. Да, несъмнено. Диетолозите дори препоръчват да се започва деня с чаша суроватка.

Палмовата захар е естествен пълноценен подсладител под формата на кристали. Тя има нисък гликемичен индекс. На вкус е почти като обикновената захар. Големият плюс е, че този подсладител е напълно естествен и не е подлаган на рафиниране.
Палмовата захар практически е естествено изсушен нектар, извлечен от цветовете на кокосовите палми. Кристалите на цвят са от бледожълти до кафяви и са богати на витамини от група В, а от минералите най-добре са представени калият, цинкът, желязото и др.

Просото е една от най-древните култури. То се усвоява лесно от организма, поради което е подходящо за хора от различна възраст. Тъй като към просо почти няма алергични хора, може да бъде използвано и в храненето на деца и бременни жени, както и от хора с проблеми в храносмилането.
В 100 грама каша от просо, приготвена с вода и без добавки, се съдържат средно: белтъчини - 11.33 г, мазнини - 3.07, въглехидрати - 69.23 г, вода - 0.33 г; средно - 344 калории.
Просото има богат витаминен и минерален състав, като най-високо е количеството на витамините В1, В2, РР, а от минералите най-добре са представени фосфорът. калият и магнезият. За костите, кожата, косите и ноктите особено полезен е силицият в просото, а високото съдържание на мед спомага да се запазва еластичността на тъканите.
Немаловажен фактор е наличието на значително количество фибри, подпомагащи очистването на дебелото черво от шлаки.
Чрез научни изследвания е доказана и способността на просото да извежда от организма остатъчни антибиотици и продукти от тяхното разлагане. Много медици съветват при лечение с антибиотици да се консумира каша от просо, като това се прави и една седмица след прекратяване на лечебния курс.

Колко полезна е тиквата, едва ли има нужда да убеждаваме някого. Каротинът в нея е почти колкото в морковите, а той съдейства за нормализирането на обмяната на веществата, ускорява обновяването на клетките, поддържа здравината на зъбите и костите. Тиквата е лидер и по съдържание на желязо. Значимото количество на витамините С, В6, В2, Е, на цинк и други полезни минерали прави тиквата универсална храна за всички възрасти. Известно е, че помага при безсъние, а в борбата с килограмите е верен съюзник на отслабващите.
Всички тези нейни полезни качества са присъщи и за тиквения сок, който всеки може да си приготви.
Един от лесните начини да се приготви тиквен сок за зимата без пастьоризация е с помощта на сокоизтисквачка.

Хората отдавна са определили, кои храни са подходящи за консумация при диети за отслабване, но истината е, че този проблем все още предизвиква спорове. Например в последно време диетолозите, обосновавайки се на някои нови данни, съветват отслабващите да изключат от храненето си изварата и мюслито, които доскоро бяха определяни като диетични храни.
Действително изварата не е най-полезната храна за отслабващите, дори когато е обезмаслена. Тя съдържа около 15-17% белтъчини и усвояването на този белтък не е толкова лесно за храносмилателната система. Освен това животинските мазнини могат да затруднят работата на черния дроб. Ето защо на ден не бива да се консумират повече от 200 грама извара и това е максималното количество. Най-добре е да се консумира суроватъчна извара, ако сте на диета.

Бамята (лат. Abelmoschus esculentus) е ценна зеленчукова култура, която успешно се култивира в целия свят. За храна се използват младите зелени плодове с дължина около 10 см, които имат нежен вкус, подобен на аспержите. Плодовете на бамята могат да се използват под форма на салата, в супа, на туршия и успешно се комбинират с различни видове месо, ориз, други зеленчуци. Те могат да се пържат, задушават, панират, замразяват. Отлично се съчетават с различни подправки като лук, чесън, люти чушлета, джиджифил и др.
Зрелите плодове не са подходящи за храна, но в някои страни използват семената им като заместител на кафе.
По данни на USDA Nutrient Database в 100 г бамя се съдържат:
Вода – 90.17г
Белтъчини – 2 г

Пуешкото месо е много полезно по своя състав и в наши дни то става все по-употребявано.
Лидер в производството на пуешко са САЩ. Жителите на тази страна консумират средно по 7 кг пуешко за годината. В Канада потреблението е около 4 кг годишно, но по статистически данни постоянно се увеличава количеството му. В Европа пуешкото все още не е сред най–използваните меса.
Пуешкото месо е значително нужна храна за хора, които трябва да консумират нетлъсти меса. Особено важна част в това отношение са пуешките гърди, които са 30% от цялото месо на пуйката. Месото се поддава сполучливо на различни кулинарни обработки, удачно се комбинира със зеленчуци, с плодове и сосове.

По данни на USDA Nutrient Database в 100 грама пуешки гърди се съдържат средно:
Вода – 74.07 г
Белтъчини – 17.07 г
Въглехидрати – 3.71 г
Мазнини – 1.66 г
Фибри – 0.5 г

Витамини и минерали
Витамин А (ретинол) – 10 мкг

Подобно на прасковите крушите са едни от най-полезните плодове, които есента дарява на хората. Крушата е култивирана от човека още в най-дълбока древност. Още в историята на древен Китай се говори за целево отглеждане на круши. В Персия, Древна Гърция, в Римската империя плодът е познат и като храна, и като лечебно средство. Днес круши се консумират навсякъде по света – в свеж вид, под форма на компоти, на сладка, сокове. Плодът успешно се комбинира с други плодове и храни в кулинарията и от него могат да се приготвят много изискани десерти.
Съставът на крушата зависи като от сорта, така и от климатичните условия на отглеждане, но като цяло е изключително богат на полезни вещества. В 100 г круши  има около 40-42 калории.
В 100 грама свежи круши се съдържат:
Вода – 84 г
Белтъчини – 0.4 г
Въглехидрати – 11.4 г (в т.ч. моно- и дизахариди – 9.8 г, нишесте – 0.5 г)

Нахутът (наричан още леблебия) е познат от дълбока древност и като храна, и като лечебно растение. Той е разпространен в много страни, но най-крупни производители са Индия, Турция, Пакистан, Иран, Мексико, Австралия, Китай и др.
За храна се използват основно белосеменните сортове, от които се приготвят супи, основни ястия, гарнитури към месо, хумус. Тези видове са подходящи и като добавка към зеленчукови и плодови салати. Нахутът може да се използва и под формата на каши в храненето на децата.
Твърде много приложения има и като добавка към тестени продукти.

В 100 грама изсушен нахут се съдържат:
Вода – 11.5 г
Белтъчини – 19.3 г
Въглехидрати – 58.2 г
Мазнини – 6 г
Фибри – 2.5 г   

Витаминният състав на нахута е много богат:
Витамин А (бета-каротин) – 40 мкг
Витамин В1 (тиамин) – 0.477 мг
Витамин В2 (рибофлавин) – 0.212 мг

Месото от заек се счита за ценна диетична храна, която същевременно съдържа много полезни за организма вещества. Едно от най-положителните качества на заешкото месо е, че съдържа значително количество лесно усвояеми белтъчини. Поради богатия си витаминен и минерален състав то е подходящо за хора от всички възрасти. По много диетични показатели заешкото е сходно с пилешкото месо, но съставът му зависи и от породата зайци, и от начина на хранене, и от възрастта на животното ( това всъщност важи и за пилешкото).     
Най-висок и качествен белтъчен показател има в месото на 4-5-месечни зайци.
Заешкото месо се усвоява лесно, може да се приготвя по различни начини според кулинарната обработка, а от друга страна е подходящо за супи и бульони, за основни ястия. Добре се комбинира ссъс зеле, моркови, картофи, тиквички, ориз и т.н. И все пак много готвачи твърдят, че е цяло изкуство да приготвиш вкусно заешко месо.
По данни на USDA Nutrient Database в 100 грама месо от домашен заек има:
Вода – 72.82 г
Белтъчини – 20.05 г
Мазнини –  5.55 г
Въглехидрати – 0 г

Витамини и минерали:
Витамин В1 (тиамин) – 0.1 мг
Витамин В2 (рибофлавин) –  0.15 мг