За никого няма съмнение, че медът е много полезен за човешкия организъм, но и с него не бива да се прекалява. Той има лечебно въздействие само ако се дозира правилно приема му. Медът е високо енергийна храна – в 100 г мед се съдържат средно 340 кал, което означава, че не трябва да се прекалява с него, защото пресища организма и изтощава задстомашната жлеза. При възрастни хора максималното количество мед е 100 г, а при деца дневният прием не трябва да надхвърля 30 г. Много диетолози твърдят, е най-добре дозата да бъде съобразена с килограмите – по грам мед за килограм лично тегло.

Все още по пазарите има дини и пъпеши. Възползвайте се от това, защото може би не знаете наистина колко полезни са те за човешкия организъм.
Френски учени откриха още едно уникално свойство на дините и пъпешите. Специалистите дори планират да създадат ново лекарство за лечение и рехабилитация, използвайки екстракт от тези лакомства.
Дините и пъпешите са богати на ензима супероксид дисмутаза,  който е първият антиоксидантен ензим в защитната система на организмите, които използват кислород. Този ензим има ключова роля за възстановяване на оксидант-антиоксидантния баланс на клетката. Подобно възстановяване е наложително, тъй като всяка клетка, използваща кислород за получаване на енергия, е подложена и на неговото вредното въздействие. Една част от кислорода, минаващ през дихателната верига, се превръща в т.нар. кислородни радикали. Точно тези кислородни радикали могат да нанесат вреди на всички клетъчни компоненти – липиди, протеини, ДНК, РНК, а клетките да изпаднат в състояние на оксидативен стрес.
Ензимът, намиращ се в дините и пъпешите, може да ви помогне по един напълно естествен начин  да се предпазите от хроничен стрес.

Халвата е лакомство, което хората, които целят да отслабнат, не си позволяват често, но специалистите по хранене твърдят, че тя подмладява и съживява организма, укрепва нервната система и подобрява кръвообращението. Халвата е богата на протеини, натрий, калий, калций, мед, магнезий, желязо, цинк, фосфор и мастни киселини.
Семената от слънчоглед, фъстъци и сусам, от които се правят различните видове халва, съдържат витамини А, Е и витамини от група В. Известно е, че те са необходими за растежа и зрението, за сърдечно-съдовата система, подобряват паметта и укрепват имунната система. По тази причина халвата е особено полезна за израстващия детски организъм, още повече ако е изработена само от натурални продукти.

Дрянът е растение, което в естествен вид се среща из цялата ни страна до 1500 метра надморска височина. Може да се култивира. Плодовете му узряват през август-октомври. Трябва да се берат в сухо време при желание да се изсушат за бъдеща употреба, тъй като ако са мокри, лесно плесенясват и се развалят.
Много хора недооценяват и не прибират дренките, но те са полезни с богатия си състав.
По-едрите плодове на дряна съдържат: вода - 85%, белтъчини - 1,0%, захар  - 9,7%, целулоза  - 1,5%, органични киселини (главно ябълчна)  - 2%, пектин  - 0,75%; калий - 363 мг на 100 грама месеста част от плода, калций - 58 мг, фосфор - 34 мг, магнезий - 26 мг, желязо  - 4,1 мг; танин  - до 0,6 мг и витамин С  - 50 мг.

Прясното мляко е изходен продукт за приготвяне на различни млечни произведения.
На първо място това са млечно-киселите продукти - българско кисело мляко, ацидофилин, ацидофилно мляко, сметана, извара, кефир, кумис и др. Тези храни се получават от пълноценно или обезмаслено мляко, коeто се подлага на млечно-кисела и алкохолна ферментация. Поради полезните си хранителни и биологични качества някои от млечно-киселите продукти са подходящи за деца и възрастни; за страдащи от нарушена обмяна на веществата; при сърдечно-съдови, стомашно-чревни и жлъчно-чернодробни заболявания, както след тежко боледуване и при изтощение на организма. Диетолозите считат, че 40-50% от необходимото мляко за индивида трябва да се приемат под форма на млечно-кисели произведения.
Естествено на първо място е киселото мляко, но в тази статия ще се спрем на някои други продукти.
Млечно-киселите питиета  кефир и кумис, са известни с това, че освен млечно-кисела протича и алкохолна ферментация, при която се получават въглероден двуокис и алкохол. Тези питиета са ценни поради съдържанието си на лесноусвоими белтъци и млечна захар, млечна киселина, антибиотични вещества (низин), витамини, алкохол.
В много държави от Азия ги използват при лечение на анемии, чернодробни, бъбречни и стомашно-чревни заболявания.
У нас много по-популярни са мътеницата и суроватката, макар че в днешно време те все по-малко се използват под форма на питие.

У нас се отглеждат различни сортове дюли, които са пренесени от Италия, Франция и Турция. Местните дюлеви сортове са по-дребни, но по-ароматни.
Плодовете на едроплодните дюлеви сортове съдържат средно 9,8% захари , като от тях 2,1% са глюкоза, 6,3% фруктоза и 0,1% захароза; 0,75% киселини, 0,7% танин, 1,9% целулоза, 1,8% пентозани, 0,36% танин.
Плодовете на някои дюлеви сортове съдържат значително по-големи количества пектин.
Количеството на минералните соли за 100 г плод е в различни граници: калий - 60 до 120 г, калций - 10,8 до 17,5 г, магнезий - 14,4 до 24 г, фосфор - 10,8 до 14 г, желязо - 3 г. Витамин С е средно 10-20 мг.
В 100 милилитра сок от дюли се съдържат: 84,2 г вода, 1,47 г киселини, 7,8 г глюкоза и фруктоза, 0,7 г захароза, 0,3 г танин и 0,4 г минерални соли.
Съставът и вкусовите качества на дюлевите плодове зависят от климатичните условия и начините на отглеждане. Най-едри плодове с крехко, сочно и ароматно месо се получават само от торените и поливаните дървета в райони с продължителна и топла есен и висока влажност.
Плодове, които не са наранени при беритбата, могат да бъдат съхранени в хладни помещения и през зимния сезон.

Рибата е типична белтъчна храна. При диетично хранене са подходящи речните риби (бяла, пъстърва, шаран, мряна и др.), както и нетлъстите морски риби. Рибното месо по хранителните си и биологични качества не се различава от основно от месото. Рибните белтъци съдържат всички есенциални и заменими аминокиселини в оптимални съотношения, а поради голямото количество на метионин имат и липотропно действие. Главна съставна част на мускулната тъкан на рибата са белтъците (12,7—24,3% от общата й маса). Някои от тях са разтворими във вода — миоалбуминът, а други не — миозинът. Макар и по-малко количество, сложни фосфосъдържащи белтъци (нуклеопротеиди) също са налични. Съединителната тъкан на рибата е по-нежна и доста по-малко по количество в сравнение с тази на месото. Тя е изградена основно от колаген, който при топлинна обработка се трансформира в желатин. Ето защо варена, печена или пържена, рибата по-лесно се сдъвква от месото. Аминокиселинният състав на рибните белтъци е подобен на този в месата от домашни животни и дивеч. Редица аминокиселини, определяни като фактор на растежа — триптофан, треонин, хистидин, лизин, също са в значителни количества и затова рибата е много подходяща за деца. Мазнините в рибата варират в широки граници. Това  се определя от вида, възрастта, сезона, местопребиваването на рибата. Речните риби, като пъстърва, мряна и др.) съдържат от 0,6 до 12,2 г  мазнини на 100 грама, като най-постни са плоските риби — бяла риба, щука, каракуда и др. Морските риби: скумрия, херинга, сардела, лефер, попчета, калкан, съдържат от 0,6 до 21,8 г мазнини, а през есента мазнините се повишават. Океанските риби (риба тон) и някои морски видове като паламуд се отличават с повече мазнина.

Шипката е добре познато растение както у нас, така и по света. Редно е във всеки дом да присъстват плодове от шипка, чай, а защо не и други шипкови продукти. Наближава времето, когато всеки може да си набере шипки, още повече, че вече е важно дали районът, в който расте този безценен плод, е екологично чист.
Най-добре е шипките да се берат през месец септември и да не се чака пълното им узряване, защото в този момент те са най-богати на витамин С. Когато са готови за бране, плодовете на шипката придобиват яркочервен цвят. В по-късен период, когато омекнат и станат тъмночервени, шипките не са така богати на този важен за човека витамин.
Пресният плод на шипката превъзхожда всички останали форми – сушени шипки, шипков чай, шипково брашно, но през зимния сезон е ясно, че могат да се използват предимно сушени шипки, които при бързо сушене в специални пещи запазват значителна част от витамин С. Шипката може да се обработва и под форма на  конфитюр, мармалад, шипково вино, успешно се комбинира с някои други плодове, например ябълки. Най-малко е съдържанието на витамин С в конфитюрите, шипково брашно заема средно положение.

Лешникът вирее почти из цялата ни страна, може и да се култивира.
Познати са различни видове лешници, чиито ядки се използват за храна осолени, карамелизирани; влагат се в сладкарски изделия; лешниково масло се използва освен в храните и в козметиката , ароматерапията, парфюмерията.
Орехчетата на обикновения лешник са дребни, средно едри или едри, плоски, плоско-заоблени, с дебела или тънка черупка, която е различно оцветена. От различните сортове лешник като най-вкусна се преценява ядката на лешника, познат под името фундук.
Обикновеният лешник съдържа на 100 г ядки: вода — 7,1 г, белтъчини — 17,4 г, мазнини — 62,6 г, въглехидрати — 7,2 г и минерални вещества — 2,6 г. От минералните вещества като окиси най-добре са представени: калий — 372 мг, калций — 200 мг, магнезий — 116 мг, фосфор — 405 мг.
Ядките на фундука имат следното съдържание на 100 г продукт: вода — около 16 г, азотосъдържащи вещества — около 3,5 г, белтъчини — около 16 г, мазнини — 61-67 г, целулоза — 3-4 г. От минералните вещества, плюс другите, особено важни са желязото — 4,5 мг, манганът — 4,2 мг, а също значимо е и количеството йод.
Освен това лешниковите ядки съдържат и витамин B1, пантотенова киселина и витамин С.
Набраните лешникови орехчета се сушат, докато водното съдържание на ядката се намали с 10%, след което се запазват в сухо и проветриво помещение.

Изследователи от Университета на Западна Австралия (University of Western Australia) са установили, че употребата на  обезмаслено прясно мляко сутрин създава чувство за ситост след закуската и води до снижаване на приеманите калории при следващото хранене.  Чрез експерименти е доказано, че хората, които пият мляко на закуска, понижават с 9% приетите калории при обедното хранене, а това е равностойно на 50 калории.
До този извод се стига, след като 34 мъже и жени с наднормено тегло, но клинично здрави, били разделени на две групи. При първата група ежедневно в сутрешната закуска били включвани две големи чаши обезмаслено прясно мляко, а участниците от втората група приемали плодова напитка, равностойна по калоричност на приетите калории с млякото.