Фруктоза

Много хора, като чуят думата фруктоза, си представят плодове. На практика по-голямата част фруктоза ние приемаме не от плодовете, а от заместителите на захарта, които се ползват в безалкохолните напитки, сладкиши и други продукти, съдържащи заместители на захар. Най-много фруктоза обаче се приема от захарозата (захарта), която е дизахарид, състоящ се от глюкоза и фруктоза. Установено е, че средностатистическият човек приема около 79 грама захар на ден, което е около 316 калории или по друг начин казано 15% от дневното количества калории при нормално хранене, а от тези 316 калории половината са фруктоза.
Веднага възниква въпросът предизвиква ли фруктозата затлъстяване. Фруктозата , за разлика от глюкозата, се усвоява в червата по различен механизъм и значително по-бавно. Различна е и с това, че не предизвиква изтласкване на по-голямо количество инсулин. Механизмът на проникване в клетките на организма също е различен. Когато фруктозата попадне в черния дроб, тя образува глицерол, който е в основата на триглицеридите и повишава образуването на мазнини. Организмът на някои хора не е способен да усвоява фруктозата, когато е  в по-голямо количество, например 50 г. Такова количество може да се приеме  от  три-четири средни ябълки или от 500 мл сок.
Трябва да се знае, че приемането на глюкоза и фруктоза едновременно ускорява усвояването на фруктозата. Точно затова много спортни напитки съдържат различни видове захар.
Черният дроб  е главният орган за метаболизма на фруктозата. В него тя се преобразува в деривати на глюкоза и се съхранява като гликоген. Възможностите на черния дроб да преработва фруктозата са ограничени, което не е добре, защото при постъпване на високи дози, те могат да се преобразуват в мазнини.  Това е типично при хора с високи нива на липиди в кръвта или с резистентност към инсулин, така е и при болните от захарен диабет тип две.
Нивото на фруктозата в кръвта не зависи пряко от хормоналния баланс. Това е една от причините тя да не предизвиква бързо повишение на кръвната захар. И в това е големият плюс на плодовете, но от друга страна голямото количество фруктоза може да предизвика натрупване на мазнини и да забави отделянето на лептин (хормон на засищането).
Лептинът е хормонът, отговарящ за енергийния баланс в организма и неговият недостиг може да стане причина за нарушения в енергийния обмен. От това следва затлъстяване, високо ниво на „лошия холестерин”, ниско ниво на „добрия холестерин”, повишаване на триглицеридите и повишен апетит. И всичко това от превишен прием на фруктоза.
Има още проблеми, свързани с приемането на големи количества фруктоза.
Един от тях е невъзможността за нейното усвояване. Тя остава неусвоена в червата, а последствията са издуване на корема, газове, стомашни разстройства. Счита се, че при 30-40% от хората има такива проблеми. Ако наблюдавате добре собствения си организъм, ще можете да прецените, че след консумация на някои плодове коремът ви се издува, а при употреба на други нямате такъв проблем. Една от причините може да е именно завишен прием на фруктоза. Неправилно е да се мисли, че трябва да се спре консумацията на плодове. Всичко казано дотук за вредите от фруктозата е при положение, че човек приема големи количества. Употребата на плодове дори ежедневно не може да предизвика енергиен дисбаланс, освен ако не прекалите с количествата или не сте от малцината с така наречената фруктозна нетолерантност. Но не така стоят нещата с подсладените напитки, в които са използвани подсладители, с които наистина трябва да се внимава.