Skip navigation.
Диети и Отслабване - Начало

Проблемът затлъстяване в България

Затлъстяването е комплексно мултифакторно заболяване в резултат на взаимодействието на социални, поведенчески, физиологични и метаболитни, клетъчни и молекулни фактори. Броят на лицата със свръхтегло или затлъстяване стремглаво се увеличава, като понастоящем заболяването представлява глобален социален и медицински проблем за почти всички страни. В последните двадесет години честотата на болестното свръхтегло се е увеличила с 10 до 40% в повечето европейски страни, което говори за наличието на пандемия. Данни на IASO от 2002 година сочат, че 25% от мъжете в САЩ, Тайван, Панама и Кувейт и 25% от Жените в САЩ, ЮАР, Чехия, Бахрейн, Оман, Малта, Мексико, Панама и Парагвай са с BMI > 30 кг/м2. Проучванията в Бургаска и Добричка област показват почти двойно увеличаване на затлъстелите лица през последните двадесет години. Данните на НСИ, както u изследванията на Cm. Баев и сътр. (1998-2002), Кр. Варталова и сътр. (2000), Ч. Мерджанов (1999-2004) демонстрират, че болестното свръх- тегло у нас продължава да нараства. Повече от половината от българското население понастоящем страда от свръхтегло или затлъстяване, като 56% от населението над 18-го-дишна възраст са с BMI>25 кг/м2. Според Cm. Баеб и сътр (2002) 31% от населението над 18 години са с BMI > 27 кг/м2. По данни на Н. Данчев (2004) съотношението между затлъстелите жени и мъже е 3:2.
Основните екзогенни причини за тези факти са: неправилното хранене, обездвижването, повишеният психо-социален дистрес. Данните на НСИ сочат, че през втората половина на      20-ия век у нас е увеличена консумацията на: свинско месо - 7 пъти; захар -пет пъти; готварска сол - до три пъти над физиологичните норми; алкохол - четири пъти (от 2.1 мл до 8.4 мл абсолютен алкохол дневно на глава от населението). От 1960 до 1995 г консумацията на животински мазнини се е увеличила със 125% На долната таблица представяме данни на НСИ от 2004 година за среднодневната консумация на основните хранителни продукти у нас през последните две години:
Данните сочат голямата консумация на хляб (27.8 повече от необходимото) и на олио (около два и половина пъти над приетите норми.

Продукти   2002 година   2003 година
 Хляб (г)   356,7  340,0
 Месо (г)  62,0  68,0
 Прясно мляко  73,7  71,2
 Кисело мляко  67,6  70,0
 Сирене  27,0  28,0
 Кашкавал  6,5  6,8
 Яйца (бр)  1/3  1/3
 Олио (мл)  33,7  33,4
 Плодове (з)  108  113
 Зеленчуци  168,7  174,5


В същото време потреблението на основни хранителни продукти е под необходимото -16.1% по-малко месо, 32% по-малко зеленчуци, а плодовете - близо два пъти под изискванията.
Проблемът на затлъстяването у нас изпъква особено релефно със своята медицинска и социална значимост. Успоредно с увеличената честота на болестното свръхтегло се увеличава и чистотата и тежестта на протичане на артериалната хипертония, захарния диабед, на дислипидемиите. България е на едно от първите места в света по смъртност от мозъчен инсулт и миокарден инфаркт. Данните ни демонстрират, че най-високи стойности за индекса на телесната маса, на артериалното налягане и на атерогенния индекс се срещат във възрастта на между 45 и 54 години. Тази творческа възраст е "привилегия" на всички атерогенни рискови фактори. Лечението на затлъстяването у нас се осъществява на базата на всички достижения на съвременната медицина - диета, повишена физическа активност и фармакотерапия. Не без значение е и специфичното за България приложение на апидиетиката и хореотерапията. Фармакотерапията се извършва основно с Орлистат и Сибутрамин, но финансовите проблеми лимитират тяхното широко приложение. В последно време с добрия си ефект изпъква новият български медикамент Алиграцил-инстант, приготвен от соли на алгининовата киселина и антиоксидантен комплекс.
Ето защо ние се обръщаме към българското Правителство - Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката, Министерството на земеделието, Министерството на икономиката, Министерството на младежта и спорта - към неправителствени организации и цялата българска общественост: да бъдат обединени усилията ни на партньорски принцип за организиране на мерки, насочени към ограничаване на епидемията от наднормено тегло и затлъстяване. Забележими резултати е възможно да бъдат постигнати чрез реалистични държавни програми, които отразяват новите модерни житейски стандарти и стратегии за предотвратяване на заболяването и неговите предвестници.
За целта апелираме:
• Да се постави начало на здравно -образователни инициативи с цел повишаване на здравната култура на българското общество, да се предложат на обществото и гражданството модели за нов стил на живот, да се обучат болните със затлъстяване в практики за регулиране и контрол на телесното тегло. Тяхното огласяване е възможно чрез електронните медии, централния, местния и специализирания печат, чрез обучение на инструктори.
• Препоръчва се на Министерството на здравеопазването и неговите структури да приеме проблема “ затлъстяване” като приоритетен в националната здравна стратегия, имайки предвид рисковото значение за развитие на сърдечно- съдови заболявания, захарен диабед, дислипидемии, за увеличена болестност и смъртност.
• Да има строг контрол върху продукцията на хранителната индустрия и вносните храни. Върху хранителните продукти да има етикет, който да оповестява съставът на енергийността. Една от темите на преговорите между България и Европейския състав и енергийността. Една от темите на преговорите между България и Европейския Съюз е “Защита на потребителите и тяхното здраве”.
• В основните, средните и висшите училища да бъдат оптимизирани условия за здравословни спортни занимания.
• Семейните лекари, общопрактикуващите лекари да бъдат образовани по проблемите на затлъстяването и съпровождащите го заболявания, за да бъдат в състояние да открият началните признаци на нарастващото телесно тегло и да съдействат за своевременното му регулиране.
• Медицинските професионалисти да усъвършенстват и задълбочават своите познания за болестното свръхтегло с оглед подобряване на здравното обслужване в тази област.
• Да се направят постъпки за включване на съвременното медикаментозно лечение на затлъстяването и усложненията му в листата за реимбурсиране от здравно осигурителната каса.
• Да се създадат преференциални условия за развитие на лечебно- изследователски центрове, занимаващи се с проблемите на болестното свръхтегло, в съответствие с Петата рамкова програма на Европейския съюз, на чийто раздел “Качество на живот” България е координатор.
Свръхтеглото и затлъстяването, заедно с тютюнопушенето, се определят като отстраними рискове за заболяване и смъртност.
Доклад на Световната здравна Организация (СЗО) за затлъстяването препоръчва профилактиката да започва в ранна детска възраст и да се основава на придобиването на навици за цял живот за здравословно хранене и физическа активност.
Това предполага:
• Училищата да насърчават възстановителни (рекреативни) дейности и здраволовно хранене.
• Градската и квартална среда да се проектират така, че да улесняват ходенето пеша, карането на велосипед и други форми на физическо натоварване.
• Работните места трябва да предлагат здравословно хранен в столовете за обществено хранене, както и места за упражнения.
• Консуматорите трябва да бъдат информирани и насърчавани да избират здравословни храни.
Докладът на СЗО препоръчва профилактичните мерки да включат съвместна работа между правителството, хранително-вкусовата промишленост, медиите, общините и консуматорите.

Основните проблеми свързани със затлъстяването у нас могат да се резюмират така:
1. Затлъстяването е хронично заболяване, често започващо от ранна детска възраст. Наред с хипертонията и дислипидемията то е първостепенен рисков фактор за увеличаване на заболеваемостта и инвалидността, следвани от икономически разходи. В някои региони на Европа от затлъстяване страда 40-50% от населението. България е сред 5-те европейски страни (заедно с Югославия, Чехия, Гърция и Румъния), където свръхтеглото е най-широко разпространено: у нас 56% от населението над 18-годишна възраст е със индекс на телесна маса над горната граница 25. Причинитеза явлението се коренят в нездравословно хранене, хиподинимия. липса на навици за системно спортуване, наслагващи се стресови въздействия,   незадоволителна здравна и обща култура. Най-нови изследвания установяват изменения в кръвоносните съдове у деца с наднормено тегло дори на 10 години. Разпространението на една от формите на диабед, нетипична за тази възрастова група, нараства застрашително. Честотата на хипертоничната и исхемичната болест е много висока: България е на едно от първите места в света по смъртност причинена от исхемична болест на сърцето и мозъчно-съдова болест.
2. Редукцията на телесно тегло води до съществено подобрение на рисковите фактори за развитие на сърдечно- съдови и мозъчно -съдови заболявания, захарен диабед тип II, за цялостния здравен статус на пациентите.
3. Успехът на борбата с болестното свръхтегло зависи от активното съучастие на обществото като цяло, на средствата за масова информация и последователното включване на всички държавни институции. В България организираните усилия за ограничаване на наднорменото тегло, профилактика и лечение на затлъстяването не са били на висота. През последните години обаче дори незадоволителното ниво търпи обратно развитие.
Заключение: Голямото медицинско и социално значение на проблемите, свързани с наднорменото тегло, налагат координирани усилия както на медицинските специалисти, така и медиите, правителствените и неправителствените организации за ефективни мероприятия за ограничаване на епидемията от затлъстяване, за възпяване и поддържане на здравословен стил на живот и хранене.
 

Автор: Доц. Д-р. Светослав Ханджиев