Проблемът затлъстяване в България
Затлъстяването е комплексно мултифакторно заболяване в резултат на взаимодействието на социални, поведенчески, физиологични и метаболитни, клетъчни и молекулни фактори. Броят на лицата със свръхтегло или затлъстяване стремглаво се увеличава, като понастоящем заболяването представлява глобален социален и медицински проблем за почти всички страни. В последните двадесет години честотата на болестното свръхтегло се е увеличила с 10 до 40% в повечето европейски страни, което говори за наличието на пандемия. Данни на IASO от 2002 година сочат, че 25% от мъжете в САЩ, Тайван, Панама и Кувейт и 25% от Жените в САЩ, ЮАР, Чехия, Бахрейн, Оман, Малта, Мексико, Панама и Парагвай са с BMI > 30 кг/м2. Проучванията в Бургаска и Добричка област показват почти двойно увеличаване на затлъстелите лица през последните двадесет години. Данните на НСИ, както u изследванията на Cm. Баев и сътр. (1998-2002), Кр. Варталова и сътр. (2000), Ч. Мерджанов (1999-2004) демонстрират, че болестното свръх- тегло у нас продължава да нараства. Повече от половината от българското население понастоящем страда от свръхтегло или затлъстяване, като 56% от населението над 18-го-дишна възраст са с BMI>25 кг/м2. Според Cm. Баеб и сътр (2002) 31% от населението над 18 години са с BMI > 27 кг/м2. По данни на Н. Данчев (2004) съотношението между затлъстелите жени и мъже е 3:2.
Основните екзогенни причини за тези факти са: неправилното хранене, обездвижването, повишеният психо-социален дистрес. Данните на НСИ сочат, че през втората половина на 20-ия век у нас е увеличена консумацията на: свинско месо - 7 пъти; захар -пет пъти; готварска сол - до три пъти над физиологичните норми; алкохол - четири пъти (от 2.1 мл до 8.4 мл абсолютен алкохол дневно на глава от населението). От 1960 до 1995 г консумацията на животински мазнини се е увеличила със 125% На долната таблица представяме данни на НСИ от 2004 година за среднодневната консумация на основните хранителни продукти у нас през последните две години:
Данните сочат голямата консумация на хляб (27.8 повече от необходимото) и на олио (около два и половина пъти над приетите норми.
| Продукти | 2002 година | 2003 година |
| Хляб (г) | 356,7 | 340,0 |
| Месо (г) | 62,0 | 68,0 |
| Прясно мляко | 73,7 | 71,2 |
| Кисело мляко | 67,6 | 70,0 |
| Сирене | 27,0 | 28,0 |
| Кашкавал | 6,5 | 6,8 |
| Яйца (бр) | 1/3 | 1/3 |
| Олио (мл) | 33,7 | 33,4 |
| Плодове (з) | 108 | 113 |
| Зеленчуци | 168,7 | 174,5 |
В същото време потреблението на основни хранителни продукти е под необходимото -16.1% по-малко месо, 32% по-малко зеленчуци, а плодовете - близо два пъти под изискванията.
Проблемът на затлъстяването у нас изпъква особено релефно със своята медицинска и социална значимост. Успоредно с увеличената честота на болестното свръхтегло се увеличава и чистотата и тежестта на протичане на артериалната хипертония, захарния диабед, на дислипидемиите. България е на едно от първите места в света по смъртност от мозъчен инсулт и миокарден инфаркт. Данните ни демонстрират, че най-високи стойности за индекса на телесната маса, на артериалното налягане и на атерогенния индекс се срещат във възрастта на между 45 и 54 години. Тази творческа възраст е "привилегия" на всички атерогенни рискови фактори. Лечението на затлъстяването у нас се осъществява на базата на всички достижения на съвременната медицина - диета, повишена физическа активност и фармакотерапия. Не без значение е и специфичното за България приложение на апидиетиката и хореотерапията. Фармакотерапията се извършва основно с Орлистат и Сибутрамин, но финансовите проблеми лимитират тяхното широко приложение. В последно време с добрия си ефект изпъква новият български медикамент Алиграцил-инстант, приготвен от соли на алгининовата киселина и антиоксидантен комплекс.
Ето защо ние се обръщаме към българското Правителство - Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката, Министерството на земеделието, Министерството на икономиката, Министерството на младежта и спорта - към неправителствени организации и цялата българска общественост: да бъдат обединени усилията ни на партньорски принцип за организиране на мерки, насочени към ограничаване на епидемията от наднормено тегло и затлъстяване. Забележими резултати е възможно да бъдат постигнати чрез реалистични държавни програми, които отразяват новите модерни житейски стандарти и стратегии за предотвратяване на заболяването и неговите предвестници.
За целта апелираме:
• Да се постави начало на здравно -образователни инициативи с цел повишаване на здравната култура на българското общество, да се предложат на обществото и гражданството модели за нов стил на живот, да се обучат болните със затлъстяване в практики за регулиране и контрол на телесното тегло. Тяхното огласяване е възможно чрез електронните медии, централния, местния и специализирания печат, чрез обучение на инструктори.
• Препоръчва се на Министерството на здравеопазването и неговите структури да приеме проблема “ затлъстяване” като приоритетен в националната здравна стратегия, имайки предвид рисковото значение за развитие на сърдечно- съдови заболявания, захарен диабед, дислипидемии, за увеличена болестност и смъртност.
• Да има строг контрол върху продукцията на хранителната индустрия и вносните храни. Върху хранителните продукти да има етикет, който да оповестява съставът на енергийността. Една от темите на преговорите между България и Европейския състав и енергийността. Една от темите на преговорите между България и Европейския Съюз е “Защита на потребителите и тяхното здраве”.
• В основните, средните и висшите училища да бъдат оптимизирани условия за здравословни спортни занимания.
• Семейните лекари, общопрактикуващите лекари да бъдат образовани по проблемите на затлъстяването и съпровождащите го заболявания, за да бъдат в състояние да открият началните признаци на нарастващото телесно тегло и да съдействат за своевременното му регулиране.
• Медицинските професионалисти да усъвършенстват и задълбочават своите познания за болестното свръхтегло с оглед подобряване на здравното обслужване в тази област.
• Да се направят постъпки за включване на съвременното медикаментозно лечение на затлъстяването и усложненията му в листата за реимбурсиране от здравно осигурителната каса.
• Да се създадат преференциални условия за развитие на лечебно- изследователски центрове, занимаващи се с проблемите на болестното свръхтегло, в съответствие с Петата рамкова програма на Европейския съюз, на чийто раздел “Качество на живот” България е координатор.
Свръхтеглото и затлъстяването, заедно с тютюнопушенето, се определят като отстраними рискове за заболяване и смъртност.
Доклад на Световната здравна Организация (СЗО) за затлъстяването препоръчва профилактиката да започва в ранна детска възраст и да се основава на придобиването на навици за цял живот за здравословно хранене и физическа активност.
Това предполага:
• Училищата да насърчават възстановителни (рекреативни) дейности и здраволовно хранене.
• Градската и квартална среда да се проектират така, че да улесняват ходенето пеша, карането на велосипед и други форми на физическо натоварване.
• Работните места трябва да предлагат здравословно хранен в столовете за обществено хранене, както и места за упражнения.
• Консуматорите трябва да бъдат информирани и насърчавани да избират здравословни храни.
Докладът на СЗО препоръчва профилактичните мерки да включат съвместна работа между правителството, хранително-вкусовата промишленост, медиите, общините и консуматорите.
Основните проблеми свързани със затлъстяването у нас могат да се резюмират така:
1. Затлъстяването е хронично заболяване, често започващо от ранна детска възраст. Наред с хипертонията и дислипидемията то е първостепенен рисков фактор за увеличаване на заболеваемостта и инвалидността, следвани от икономически разходи. В някои региони на Европа от затлъстяване страда 40-50% от населението. България е сред 5-те европейски страни (заедно с Югославия, Чехия, Гърция и Румъния), където свръхтеглото е най-широко разпространено: у нас 56% от населението над 18-годишна възраст е със индекс на телесна маса над горната граница 25. Причинитеза явлението се коренят в нездравословно хранене, хиподинимия. липса на навици за системно спортуване, наслагващи се стресови въздействия, незадоволителна здравна и обща култура. Най-нови изследвания установяват изменения в кръвоносните съдове у деца с наднормено тегло дори на 10 години. Разпространението на една от формите на диабед, нетипична за тази възрастова група, нараства застрашително. Честотата на хипертоничната и исхемичната болест е много висока: България е на едно от първите места в света по смъртност причинена от исхемична болест на сърцето и мозъчно-съдова болест.
2. Редукцията на телесно тегло води до съществено подобрение на рисковите фактори за развитие на сърдечно- съдови и мозъчно -съдови заболявания, захарен диабед тип II, за цялостния здравен статус на пациентите.
3. Успехът на борбата с болестното свръхтегло зависи от активното съучастие на обществото като цяло, на средствата за масова информация и последователното включване на всички държавни институции. В България организираните усилия за ограничаване на наднорменото тегло, профилактика и лечение на затлъстяването не са били на висота. През последните години обаче дори незадоволителното ниво търпи обратно развитие.
Заключение: Голямото медицинско и социално значение на проблемите, свързани с наднорменото тегло, налагат координирани усилия както на медицинските специалисти, така и медиите, правителствените и неправителствените организации за ефективни мероприятия за ограничаване на епидемията от затлъстяване, за възпяване и поддържане на здравословен стил на живот и хранене.
Автор: Доц. Д-р. Светослав Ханджиев

Последни коментари
преди 10 часа 11 мин
преди 3 дни 14 часа
преди 3 дни 14 часа
преди 1 седмица 5 часа
преди 1 седмица 5 часа
преди 2 седмици 14 часа
преди 2 седмици 14 часа
преди 2 седмици 1 ден
преди 2 седмици 4 дни
преди 2 седмици 4 дни