Пектин и целулоза
Сигурно не ви е минавало през ума, че пектинът и целулозата спадат към въглехидратите. Съдържат гликозиди, неутрални захари и други микрокомпоненти. Целулозата е полизахарид, който влиза в строежа на растителните клетъчни обвивки, а пектинът - високомолекулен естествен полимер. Целулозата и пектинът не са нито енергийни източници, нито градивни материали за човешкия организъм. Но си имат други предимства!
Те са почти несмилаеми
Само малки количества от тях под влияние на бактериите в дебелото черво могат да се разложат. Този факт ни дава основание да ги наричаме баластни вещества. Определението обаче не е най-точното, защото те не са излишни, а полезни хранителни съставки. Достатъчно е да споменем, че поради недостатъчен прием на фибри населението на развитите страни страда най - много от така наречените цивилизационни болести. Затова не бива да подценяваме и пренебрегваме пектина и целулозата. Частичното или пълното им елиминиране от хранителния режим доказано води до здравословни проблеми.
Профилактика на рака на дебелото черво
Целулозата u пектинът дразнят нервните окончания на дебелото черво и по този начин предизвикват перисталтиката и дефекацията на червата. Те подпомагат механично смилането на храните и движението им през червата. Когато храните, които консумираме, са бедни на пектин и целулоза, стомахът и червата се отпускат, хранителната маса се задържа там по - дълго от необходимото, развиват се гнилостни процеси и най - често се стига до хроничен запек или до чревна атония. А тези проблеми пък от своя страна отварят пътя за появата на по - сериозни заболявания като дивертикулоза, полипи и рак на дебелото черво. За сведение, през последните години ракът на дебелото черво се отчита като често заболяване в САЩ, Англия, Швеция и други страни - все държави, в които рафинираните храни са на почит.
Чистачи на холестерол
Наскоро учени установиха, че целулозата и особено пектинът се свързват в червата с холестерола и го елиминират чрез фекалните маси. Това има голямо значение
при профилактиката на атеросклерозата. И още нещо: умерената консумация на баластни вещества води до бързо засищане на глада и в крайна сметка ни предпазва от затлъстяване – най - омразната цивилизационна болест.
За да не боли стомахът
Пектинът, съдържащ се в плодовете и зеленчуците, е желатиноподобна материя със силни абсорбционни свойства (той набъбва, понеже попива вода). Затова при консумацията на сурови ябълки, круши и моркови зъбите, венците и лигавицата на устната кухина се почистват по естествен начин. Освен това пектинът действа и противовъзпалително. Той намира приложение и при профилактиката на отравяния с тежки метали (олово, молибден, стронций и др.). Пектинът образува защитен слой върху лигавицата на стомаха, затова е подходящ при хронични и обострени стомашно - чревни заболявания: колити, ентероколити, гастро - ентероколити.
Храните, които съдържат баластни вещества
Това са плодовете, зеленчуците, бобовume храни, триците, семената, пуканките, пълнозърнестото брашно и всички продукти, приготвени с него, оризът, овесът, ечемикът и ръжта. Пренебрегвайки консумацията на пълнозърнест хляб за сметка на мек, бял и топъл, хората лишават организма си от магистрално ценни съставки - витамини от В - групата, минерални соли и фибри.
За да си набавите пектин и целулоза, хапвайте повече пълнозърнест пшеничен или пшеничено - ръжен хляб, пресни ябълки, круши, сливи, ягоди, портокали (но натурални, а не на сокове), повече сурови зеленчуци - зеле, домати, чушки, салати, червено цвекло и магданоз.
В цифри
Най - много баластни вещества се съдържат във вареното жито (40 - 50 г на 100 г жито), ръжения хляб (6 - 8 г на 100 г хляб), пълнозърнестия пшеничен хляб (6 - 7 г на 100 г продукт), малините (4 - 8 г на 100 г плод), касиса (4 г на 100 г плод), фъстъците (9 - 11 г на 100 г плод).
Смята се, че жените и възрастните хора консумират повече баластни вещества в сравнение с мъжете и младежите. Количеството на баластните вещества, които трябва да постъпват с храната на човека, е около 20 - 30 г дневно.
Не бива и да се прекалява с приемането на целулоза и пектин, защото може да се стигне до обезводняване на организма и до дефицит на някои минерални соли, като желязо, калций и цинк. Въпросните соли се свързват с баластните вещества и се отделят чрез фекалиите.