Минерали и микроелементи

Въглехидратите, мазнините, протеините и витамините са производни на въглерода и се наричат органични вещества. Минералите не съдържат въглерод и се определят като неорганични.

Неорганичните вещества, които трябва да се приемат чрез храната в количества над 100 мг, спадат към категорията на минералите. Тези пък, от които имаме нужда в количества, по-малки от 100 мг, се класифицират като микроелементи.
Минералите и микроелементите са важни колкото органичните хранителни вещества. Нашата храна не съдържа достатъчно минерали, поради което могат да се развият сериозни отклонения от нормалното ни състояние. В тези случаи (както и при продължителни и тежки физически натоварвания, усилени тренировки при състезателни спортове) минералите трябва да се добавят посредством хранителни добавки.
Нашият организъм се нуждае от по-големи концентрации от някои минерали като калций, магнезий, фосфор, калий и хлориди. Останалите са необходими в количества, не по-големи от една хилядна или милионна част от грама. Тези така наречени микроелементи са не по-малко съществени за нашето здраве. Това е така, защото те действат синергично. Минералите и микроелементите участват заедно в множеството сложни биохимични реакции и усилват взаимно ефектите си. Ако само един липсва, останалите не могат успешно да изпълнят задачите си.
Преди няколко десетилетия Американската комисия по храните и лекарствата (FDA) определи препоръчителните дневни количества за 6 минерала - калций, йод, желязо, магнезий, фосфор и цинк. Както вече обяснихме, нашият организъм се нуждае и от още други елементи, които най-общо са 12, така наречените активни елементи - хлор, хром, кобалт, мед, флуор, манган, молибден, калий, селен, натрий, сяра и ванадий. От 1 989 година селенът се счита за есенциален елемент в САЩ. За него също има определен препоръчителен дневен прием.