Skip navigation.
Диети и Отслабване - Начало

Липа

Липата е високо дърво, което достига 20-30 м, короната е силно разклонена и гъста. Има цели липови гори, но растението успешно се развива и в градски условия. В нашата страна са най-разпространени три вида липа – сребролистна, дребнолистна и едролистна.
За лечебни цели се използват предимно  цветовете на липата (Flores Tiliae).
Те се берат с или без прицветник през периода на цъфтежа (юли – август). Най-рано цъфти дребнолистната липа, а най-късно сребролистната липа. Важно е при брането цветовете те да не се мачкат и да не се сплъстяват, защото това е предпоставка да се запарят и да загубят част от полезните вещества в състава си. Цветовете се изсушават на сянка или в сушилня при температура до 45° С. Готови са, когато цветните дръжки започнат лесно да се чупят при огъване. Изсушените вече липови цветове трябва да не се излагат повече на слънчева светлина, за да не загубят цвета си, който е светложълт. Липовият цвят съдържа етерично масло, слузни вещества, дъбилни вещества, флавоноиди, тилирозид, на който се дължи потогонното действие, захари, хлорогенова, кафеена и кумарова киселина, сапонини, каротин, витамин С и др.
Едно от най-важните действия на липовия цвят е потогонното. Билката има способност да подпомага понижаването на висока телесна температура при грип, ангина, пневмония. Има изразено диуретично въздействие, поради което се прилага при възпаление на бъбреците и пикочния мехур, уретрит, задържане на течности от организма. Липата се препоръчва при възпаление на горните дихателни пътища. Тя има и леко седативно действие, заради което народната медицина я използва при главоболие, мигрена, виене на свят, нервност.
Чай от липа може да се пие ежедневно.
Липов цвят може да се прилага още под форма на бани при невроза и за гаргара при възпаление на гърлото и устната кухина. При гаргара течността не трябва да се поглъща.