Skip navigation.
Диети и Отслабване - Начало

Лешници

Лешникът вирее почти из цялата ни страна, може и да се култивира.
Познати са различни видове лешници, чиито ядки се използват за храна осолени, карамелизирани; влагат се в сладкарски изделия; лешниково масло се използва освен в храните и в козметиката , ароматерапията, парфюмерията.
Орехчетата на обикновения лешник са дребни, средно едри или едри, плоски, плоско-заоблени, с дебела или тънка черупка, която е различно оцветена. От различните сортове лешник като най-вкусна се преценява ядката на лешника, познат под името фундук.
Обикновеният лешник съдържа на 100 г ядки: вода — 7,1 г, белтъчини — 17,4 г, мазнини — 62,6 г, въглехидрати — 7,2 г и минерални вещества — 2,6 г. От минералните вещества като окиси най-добре са представени: калий — 372 мг, калций — 200 мг, магнезий — 116 мг, фосфор — 405 мг.
Ядките на фундука имат следното съдържание на 100 г продукт: вода — около 16 г, азотосъдържащи вещества — около 3,5 г, белтъчини — около 16 г, мазнини — 61-67 г, целулоза — 3-4 г. От минералните вещества, плюс другите, особено важни са желязото — 4,5 мг, манганът — 4,2 мг, а също значимо е и количеството йод.
Освен това лешниковите ядки съдържат и витамин B1, пантотенова киселина и витамин С.
Набраните лешникови орехчета се сушат, докато водното съдържание на ядката се намали с 10%, след което се запазват в сухо и проветриво помещение.
Лешниковите ядки съдържат богат комплекс от хранителни и други полезни вещества, което ги прави превъзходна храна както за здрави хора, така и за болни от анемия, туберкулоза; за възстановяващи се след прекарани по-тежки заболявания и хирургични операции; при смущения в дейността на жлезите с вътрешна секреция, при захарен диабет. Препоръчват се освен това при бъбречни и жлъчни пясъци и камъни; възпаления на пикочните пътища, тъй като действат пикочогонно и до известна степен алкализиращо. 
Оползотворяването на веществата в ядките от организма става почти напълно благодарение на малките количества целулоза и други несмилаеми вещества. Още по-пълноценно става усвояването, ако се ядките се смелят или се приемат във вид на брашно.
Мазнините, получени от лешниковите ядки, са по-трайни, тъй като противостоят на гранясване, имат приятен вкус и лесно се усвояват от организма. Те съдържат липотропни вещества (метионин, холин, лецитин) и ненаситени мастни киселини, които са от значение за обмяната на мазнините и при лечение на атеросклероза, високо кръвно налягане.
В диетичното хранене лешниковите ядки имат своето място заради богатството на полезни вещества, но при диети за отслабване не бива да се прекалява с консумацията на лешници. Порция от 25-30 грама дневно е напълно достатъчна.