Кимион (Cuminum cyminum)

Кимионът е познат от дълбока древност като подправка и лечебно растение. Той произхожда от Средна Азия, в днешно време се култивира предимно в средиземноморските страни. В България се отглежда успешно предимно в южните области на страната. 
Кимионът е тревисто растение от сем. Целинови  (Сенникоцветни), което достига височина до 50 см. Плодът е съставен от две сивозеленикави полуплодчета, които са здраво прилепени едно о друго. Имат сърповидна форма, дълги са 5-6 мм. Вкусът на кимиона е по-силно нагарчащ от този на кима, но го наподобява. Именно от плодовете се получава почти безцветно етерично масло. На вкус и аромат то е идентично с плодовете.
В плодовете на кимиона се съдържат още: тлъсто масло, полифенолни вещества и особено много кумарини, смоли, желязо и др.
При вътрешна употреба плодовете предизвикват отделяне на секреции в храносмилателния тракт, действат антисептично и  възпрепятстват  протичането  на нежелателни ферментативни процеси в стомаха и червата.
Плодовете на кимиона влизат в състава на къри и други смеси. Те са любима подправка на арабските, индийските и латиноамериканските народи. Кимионът се използва в колбасарската промишленост поради консервиращото си действие. Етеричното масло се употребява за ароматизиране на билкови ликьори и за увеличаване млякото у кърмачки.
Народна медицина използва кимион против метеоризъм и проблеми с червата, против запек, при проблеми с бъбреците и черния дроб.
Извлек за вътрешна употреба: 1 ч. л. ситно стрити плодове се заливат с 500 мл кипяща вода, варят се 1-2 минути. Киснат 2 часа, прецеждат се и се приемат на 5 приема за деня.
Могат да се сдъвкват 3-4 плодчета и да се изпива 1 чаша вода 3 пъти на ден преди хранене.