Картофи

Те произхождат от западното крайбрежие на Южна Америка. Днес във високопланинските области на Перу, Чили и Боливия се среща голямо разнообразие от диви форми, някои от които растат на значителна надморска височина. В тези райони местното население ги употребява за храна от незапомнени времена. Индианците приготвяли от тях „чуно" преди повече от 2000 г. За тази цел нарязвали клубените и ги оставяли през нощта на открито, а на сутринта m мачкали с крака. След това ги сушели на слънце.
В Европа картофите са пренесени през 1570 г. от испанците. Малко по-късно вкусните сипкави клубени били поднасяни като рядко и изискано ястие само на кралската трапеза в Париж. Отначало били наричани „трюфели". Съвременното название се е появило във Франция, а по-късно е заимствано от другите европейски езици. Историческите данни свидетелстват, че у нас картофите са внесени през 1825 г. за първи път от странстващите по онова време български градинари. Когато се преценяват хранителните им качества не трябва да се пропуска съдържанието на висококалорични въглехидрати. Калоричността им е близо два пъти по-висока от тази на морковите и три пъти от тази на зелето. В клубените се съдържа около 25% сухо вещество, от което 80 - 85% се падат на скорбялата. Освен това в тях има лесноусвоими протеини, органични киселини, минерални соли (калий, фосфор и др.), витамините С, В1, В2, В6, РР и провитамин А (каротин).
Сортовете с жълто месо са по-богати на каротин, затова те са по-полезни, особено за хората, чиято професия изисква добро зрение. Съдържанието на витамин C  зависи от сорта, почвено-климатичните условия в района, където са произведени, и от начина на съхранение. С течение на времето това съдържание намалява и през пролетта от него остава не повече от една трета. Да се има предвид, че в замръзналите и повредени картофи витамин С се разрушава значително по-бързо. За да се запази при кулинарната обработка, клубените не бива да престояват дълго време обелени. Освен това при варене те трябва да се пускат във вряща. вода. Колкото по-бързо се сварят, толкова повече витамини ще останат в тях. Добре е да се варят небелени, а обелването да става непосредствено преди консумация. При варенето на обелени картофи по-голяма част от аскорбиновата киселина - витамин С, преминава във водата. Не е добре сварени картофи да се оставят за другия ден. В районите, където населението се храни с картофи, те са основният източник на витамин С за организма. Около 200 г пресни картофи, сварени с кората, съдържат почти цялата необходима му дневна доза аскорбинова киселина. Клубените на картофите съдържат алкалоида соланин - 3-7%. Най-голямо количество се намира под кората или около „очите", особено при покълването.
При позеленяването се повишава съдържанието на соланин. Смята се, че картофи с повече от 20 мг% соланин са опасни за здравето и не бива да се използват за храна. Зрелите клубени съдържат незначително и практически безвредно количество. В позеленелите, загнилите и прорасналите соланинът е много повече. През пролетта и лятото под кората на продължително съхранявани картофи се натрупва значително количест¬во от вредния алкалоид. Затова такива картофи трябва да се белят на дебел слой. Соланинът може да се установи по горчивия вкус и по дразненето на гърлото при консумация на недоброкачествени картофи. В големи дози той разрушава еритроцитите в кръвта и подтиска дейността на централната нервна система. Симптомите на отравяне са гадене, повръщане, ускорено сърцебиене, задух, спазми, а в много тежки случаи и загуба на съзнание. В диетичното хранене картофите се използват, не само като витаминен продукт. Високото съдържание на калий определя техния диуретичен ефект. Затова се включват в диетата на сърдечно и бъбречно болните. Сокът от пресни картофи забавя секрецията на стомашните жлези и има спазмолитично действие - благоприятно при гастрити с повишена киселинност и при запек. Обикновено се препоръчва да се пие прясно изцеден картофен сок по около 1/2 ч. ч., половин час преди хранене - 2 - 3 пъти дневно. В народната медицина се използват настъргани сурови картофи за налагане при изгаряния по кожата, екземи и други кожни болести. Популярен начин на лекуване на катари на горните дихателни пътища е вдишването на картофени пари, получени при пасирането на току-що сварени картофи.
Домашната козметика за хранителна маска на изсушена и обгорена от слънцето кожа на лицето се сваряват небелени картофи със сипкава консистенция. Пасират се и към тях се прибавя току-що обрана от мляко сметана. Топлата каша се нанася на равен слой върху лицето.

Някои идеи за топли ястия с картофи

С кайма: 150 г картофи се варят с кората. 75 г немазна телешка кайма се задушава в 1 суп. л. олио. Прибавя се, нарязана на парченца, 1 червена чушка, 50 г праз и обелените картофи. Ястието се задушава до омекване.

С извара: 150 г сварени картофи, нарязани на кръгчета, се заливат със смес от 100 г извара, 1 - 2 суп. л. прясно мляко и сол. Прибавят се половин нарязана краставица и ситен копър.

Супа: 150 г картофи, 150 г карфиол и 50 г лук се нарязват и се сваряват в 1/2 л вода. Зеленчуците се пасират на пюре, което се разрежда с малко вода и 1 - 2 суп. л. прясно мляко. Прибавя се и 50 г ситно нарязана шунка. Супата се поръсва със ситно нарязан магданоз.

Омлет: 150 г сварени и обелени картофи се нарязват, смесват се с 50 г праз и се задушават леко с 1 суп. л. олио. Към тях се прибавя смес от 1 яйце, 1 суп. л. вода, сол и ситно нарязан копър. Омлетът се запържва в тефлонов тиган от двете страни.
Сьс сирене и зеленчуци: 150 г картофи се обелват, нарязват се и се смесват със 150 г ситно нарязано зеле. Задушават се с 1 суп. л. растителна мазнина и 1/2 ч. ч. вода, докато омекнат. Прибавят се 1/2 връзка нарязан магданоз и 30 г настъргано сирене или кашкавал.