Канела

Канелата става известна в Европа през 1505 г., когато португалците пристигат  в Цейлон и научават как се произвежда. Канеленото дърво всъщност е от сем. Лаврови. То достига височина до 18 м височина. Кората му е със светлокафяв цвят. Цветовете са бледожълти  и образуват своеобразни  гроздове. Канелата като подправка се добива от кората на дървото, която през 2 г. се обелва и след това се изсушава, докато стане като фин пергамент. Навива се на ролца, но в търговската мрежа се продава и стрита на фин прах канела.
Отдавна известна като подправка, в по-ново време канелата е обект и на изследвания като лекарство. Самостоятелно или в комбинация с други храни тя се използва за лечение на различни болестни състояния.
Едно от приложенията й е в борбата с наднорменото тегло при диабетици. Смята се, че канелата съдържа  молекула, чиято структура е сходна с тази  на инсулина, също така и проантоцианидин, който усилва чувствителността на клетките към инсулина. При затлъстели хора обвитите в тлъстини клетки са лениви към действието на антидиабетния хормон.
При свръхнаднормено тегло без диабет се препоръчва следното: сутрин на гладно  и вечер преди лягане  да се изпиват по 200 мл гореща вода, в която е разтворена 1 ч.л. мед и 1 щипка канела. При редовна употреба това питие съдейства за изгарянето на мазнините.
Ако няма свръхтегло, е достатъчно да се слага по една малка щипка канела в ястия, които позволяват това. Много любители на кафето вместо захар ползват канела, която не само го ароматизира, но и подслажда.
Канелата подсилва и имунната система, помага за преодоляване на умора, слабост, има превантивна роля срещу Алцхаймер и някои стомашни заболявания.
Не се препоръчва употребата й при бременност.