Калам (Акорус)

Каламът е пренесен в Европа от Южна Индия през XVI в., но е използван като подправка и като лечебно средство в много по-древни времена. В днешно време се култивира успешно в цяла Европа.
С медицинска цел и като подправка се използва коренището на растението. То има лек, приятен мирис, а вкусът е слабо парлив. В изсушено състояние съдържа около 3,5 % етерично масло, горчивите вещества акорин и акоретин; полизахариди, антибиотични и полифенолни вещества. От него успешно се извлича етерично масло, в което са налични веществата азарон (7-8%), терлени и сесквитерпени.
При вътрешна употреба коренищата и етеричното масло на калама предизвикват обилно отделяне на секреции в храносмилателните органи и подпомагат обмяната на веществата в организма.
В готварството коренището се използва вместо дафинов лист при приготвяне на супи, сосове, ястия със или без месо, марината. Може да замества джинджифил или индийско орехче за ароматизиране на кремове, пудинги и други сладкарски изделия.
В народната медицина коренището се прилага като диуретично и газогонно средство. Действа благотворно при възпаление на стомашната лигавица и на слюнчените жлези.
При неврастения се прилага за лечебни вани вместо хвойнови плодове – 200 г изсушено коренище се кисне във ваната 30 минути преди ползването й.
Запарка за вътрешна употреба: 1 с. л. ситна дрога се залива с 250 мл кипяща вода. Кисне 60 минути. Прецежда се и се изпива наведнъж на гладно. Такава доза може да се приема до 3 пъти на ден.