Skip navigation.
Диети и Отслабване - Начало

Какао

Сведенията за родината на какаовото дърво не са достатъчно точни. Предположението, че горите на Амазонка и Ориноко са истинското отечество на какаото, се поддържа от факта, че дивите видове на дървото се срещат в тези области в по-голямо изобилие, отколкото на други места. Вероятно разпространението му из други области на тропическа Америка се е извършило от скитащи племена. Неоспоримо е отглеждането на какаото от индианците, по-специално от ацтеките в Мексико и маите в Централна Америка. По време на четвъртото си пътуване Христофор Колумб вижда какао в трюмовете на един търговски кораб край залива на Хондурас. Първото какао, достигнало Европа, е донесено от него като дар на испанския крал.
Когато испанците завладяват дворците на Монтесума, намират там огромни складове с какаови зърна. От тях се приготвяло любимото питие на императора.Тогавашната обработка на суровото какао се състояла в изсушаване на зърната на слънце и изпичане в глинени пещи. След отстраняването на обвивките зърната били стривани между гладки камъни. Получената каша смесвали с царевично брашно и я оформяли в калъпи. От нея, след разреждане с вода, се получавало сравнително приятно питие. Според Прескот „императорът пиел само чоколатъл, смесван с ванилия и други подправки, гъст като мед, който бавно се топял в устата му". Императорът много обичал това питие, ако се съди по количеството, което изпивал - около 50 купички дневно. Още 2000 купички се приготвяли за придворните. Чоколатъл (какаово питие) е бил достъпен само за благородниците, а бедните го използвали като подправка на царевичното ястие „атоле".
Според древните предания какаото е „дар божи" и затова мексиканците го назовават теоброма (божествена храна). В началото испанците не са възхитени от вкуса на питието чоколатъл, което им се струва доста горчиво.
Какаото е използвано някога и като разменна монета. Сведения за това дава Томас Кавендиш (1586 г.). 150 какаови зърна са били равни на 1 сребърен реал, а един роб е струвал само 100 зърна.
Кортес пръв разбира, че какаото може да му донесе големи доходи. Той пренася захарна тръстика от островите и започва производството на подсладено какаово питие. Дълги години начинът на неговото приготвяне се пази в тайна.
През 1606 година флорентинецът Антонио Карлоти въвежда какаовото питие в Италия и подпомага популяризирането му във Франция. През XVII век Венецуела става важен производител на какао. Тя започва да изнася какао в Европа през 1634 година. През 1650 година англичаните започват да пият шоколад, а през 1657 година е създаден първият „шоколадов дом" в Лондон. Французите започват да отглеждат какао на остров Мартиника през 1660 година.
В началото на XIX век в Европа възникват многобройни фирми, занимаващи се с производството на шоколад. Всъщност те произвеждат шоколад за пиене. Това питие било тежко и мъчносмилаемо, защото все още не са познати начините за отстраняване на част от маслото. През 1828 година холандската фирма „Ван Хутен" регистрира патент за производство на шоколадов прах, на който е отнета част от маслото. Така за първи път е произведено познатото днес на всички какао.
Твърде скоро за новия продукт е намерено ново приложение - производството на шоколад за ядене от какао, смесено със захар и излято във форма на плочки.
Ван Хутен е пионерът за производството на „разтворимо" какао, наречено така, понеже  добавката на алкалии поддържа частиците на какаото в свободно състояние за определено време след приготвянето на питието. След добавянето на алкалии цветът на какаото става по-тъмен. През 1876 година шоколадовата индустрия добива нов тласък от изобретяването на млечния шоколад от М. Д. Петер. Веднага след това какаото почва да се използва за обвивка на бонбони и бисквити, за плънки на кексове и пудинги и други сладкиши.
Благородните сортове какао имат нежен вкус, приятен и фин аромат с множество оттенъци. При узрелите и правилно изсушени какаови зърна обвивката се отделя лесно. Зърната имат кафяв цвят и горчиво-тръпчив вкус. При преферментиралите зърна вкусът става възкисел.
Оценката на качеството на зърната се извършва по индекс, който за безупречните е равен на 100. Какаовите зърна съдържат голям процент масло (бутерумкакао). В състава на какаовото масло влизат глицидите на палмитинова (23-25%), стеаринова (31-34,5%), олеинова (39-43%) и линолова (до 2%) киселина.
Маслото на какаото представлява еднородна, сравнително плътна хрупкава маса с жълтеникав цвят. Има слаба миризма и приятен маслен вкус. При температура 30-34° С се превръща в прозрачна, масловидна и жълтеникава течност. Трябва да се съхранява в подходяща опаковка, за да се избегне гранясването му.
Високото съдържание на мазнини отличава какаовото питие от всички останали ободрително действащи питиета. Благодарение на тях то има висока калорична и хранителна стойност.
Поради голямото съдържание на мазнини какаото не се понася добре от жлъчно и чернодробно болни, от страдащи от различни храносмилателни смущения   (гастрити, ентероколити   и др.).   Понякога действа зле и на здрави хора, като причинява   алергични смущения (копривна треска, екземи, мигрена, хемороидални кризи). По тези причини какаото не трябва да се употребява в значителни количества освен от време на време от  хора, които имат нарушения в храносмилането, от възрастни хора и малки деца.
Стимулиращото и тонизиращото действие на какаото върху организма се дължи  главно на съдържанието на двете ксантинови производни - теобромин  (1,5 до 2%) и  кофеин  (от 0,4 до 0,8%,  а в някои потребителски сортове само в следи). Преобладаването на теобромина в основни линии   определя действието на какаото върху различни функции на организма. Ще припомним, че за разлика от кофеина теоброминът не повишава работоспособността, но спомага за по-бързото    възстановяване на физическите сили на организма, когато се изисква голямо напрежение (при космонавти, водолази, летци, спортисти, миньори и др.). Несъмнено това се отнася и за хора, заети с усилен умствен труд.Този ефект на какаото се дължи не само на голямата му калоричност и малките количества кофеин, съдържащи се в него, но преди всичко на стимулиращото въздействие на теобромина върху централната нервна система.
Една чашка какаово питие съдържа от 30 до 50 мг теобромин-количество, твърде малко, за да причини забележими странични действия. При употреба в по-големи количества какаото може да причини раздразване на лигавицата на стомаха, изразено   по-силно у хора, които страдат от гастрит, заболявания на червата, черния  дроб и жлъчните  пътища. Доказано е, че 15 г какао на прах, разредено с 300 мл. вода, причиняват силна секреторна реакция от страна на стомаха. Ако същото какаово питие бъде приготвено с прясно мляко, то напуска по-бавно стомаха и дразненето е по-слабо.
Витамините в какаото са сравнително малко, но наличието на фосфорни и калиеви соли е по-значимо.
Какаото съдържа висок процент оксалова киселина, поради което е неподходящо за хора, предразположени към образуване на оксалатни пясъци и камъни в бъбреците.
Високо е и съдържанието на танинови вещества - около 5%; на пектинови вещества, на въглехидрати. 100 грама какао на прах съдържа около 37- 40 г въглехидрати. Сравнително богато е на белтъчни вещества, като това зависи от сорта.
Какаовата напитка е висококалорична и затова не се препоръчва в чист вид на хора, които целят отслабване. На пазара се намира голямо разнообразие от напитки, в чието съдържание е включено какао.
Най-популярното изделие от какао е шоколадът.