Диня

Диня (Citrullus lanatus)е наименованието на вид тиквови растения, както и на техните плодове. Тя е плодов зеленчук.
Някои историци твърдят, че динята първоначално е била диворастящ о растение в пустинята Калахари. Използвали я като заместител на водата. Постепенно търговците проумяват ,че би могла да се култивира и започват да продават семките в градовете, през които минавали маршрутите на керваните. Първоначално култивирането на плода започва в Африка, а през ХVII век динята вече е позната във Великобритания, Испания, Китай и други държави. Сочният плод достига до Северна Америка благодарение на европейските колонизатори, както и на африканските роби.
Други източници твърдят, че древният Египет е родината на динята. Динята е сред любимите плодове на американците и най-голямата е отгледана от фермер от малко градче в щата Оклахома. Тя е тежала около 115 килограма.
Съществуват над 1200 разновидности на динята, но само около 60 вида са подходящи за консумация.

Защо динята е любим и полезен продукт за храна

Динята съдържа 6 - 12% лесноусвояеми захари, 1- 2% пектинови вещества, 1.5% целулоза, каротин, витамини – А, В1, В3, С и РП, натриеви соли, калций, желязо, магнезий и мед. Водата съставлява 80 - 92% от масата на динята в зависимост от сорта, най-високият процент сред плодовете. Динята е нискокалорична - 100 г съдържат 30 - 40 калории.
Заради високото съдържание на течности и химическия състав дините се използват в диетичното хранене (до 2.5 кг на ден) при заболявания на бъбреците, черния дроб и злъчката, при лечение на подагра, предпазват от образуване на камъни в бъбреците и при някои заболявания на сърцето. По съдържание на желязо дините са на едно от първите места сред плодовете и зеленчуците и се използват при анемия, а благодарение на ниското си калорийно съдържание се прилагат и в диети при затлъстяване. Един от минералите, който човек губи с потта, е магнезият. Магнезият е важен заради мощния си антистресов ефект. Сто грама диня съдържат 224 мг магнезий. 150 грама диня покрива дневните нужди от този микроелемент. Недостигът на магнезий се проявява с крампи и спазми, нарушения на сърдечния ритъм, нервност и повишена раздразнителност.
Съдържанието на въглехидрати в динята е по - ниско от това в зеления грах, ябълките, портокалите и е почти колкото в червения касис, малината и боровинката. Това я прави подходяща храна и за диабетици, които могат да консумират диня до 200 - 300 грама на ден. Тъй като  динята съдържа плодова захар, която се усвоява без да изисква инсулин, не вреди на диабетиците. Дори фруктозата подобрява работата на черния дроб и заедно с това усвояването на белтъци, масти и въглехидрати.
Динята е много полезна за страдащите от подагра и от хронична бъбречна
недостатъчност. Тя подпомага изчистването на токсичните продукти на пуриновата обмяна от тъканите. Затова се препоръчва и при проблеми с отделителната система.
Динята се прилага и при лечение на  хроничен запек заради съдържащите се в нея магнезий и фина целулоза. Освен това тя регулира перисталтиката и стимулира отделянето на жлъчен сок.

За намаляване на телесното тегло динята е особено подходяща, тъй като с нея може да се направи разтоварващ ден.

2 – 2,5 килограма диня се разпределят на  5 приема. Ако е невъзможно да се издържи само на диня, може при 2 от приемите да се добави сварен ориз – по 100 грама. Такъв комбиниран прием на диня и ориз се препоръчва за хипертоници, тъй като действа обезводняващо. Не се приема друга храна, алкохол, подсладени напитки. Допустимо е кафе без захар.