Skip navigation.
Диети и Отслабване - Начало

Диетично хранене при заболявания на черния дроб и жлъчните пътища

Автор: проф. Лукан Балабански , „Хранене и диетика”
При тази група заболявания диетичното хранене е основа на терапията. В черния дроб се извършва обмяната на всички основни и допълнителни хранителни вещества — белтъци, мазнини, въглехидрати, витамини, макро- и микроелементи. В него се извършва също така обмяната на жлъчните киселини, билирубина, порфирините. Важна е ролята му в синтеза на структурни, плазмени и ензимни белтъци. Серумните албумини, протромбинът, фибриногенът, някои глобулини се продуцират в чернодробните купферови клетки. Изчислява се, че половината от белтъците на организма се произвеждат в черния дроб. Тук се хидролизират аминокиселините до крайните им разпадни продукти — амоняк и урея. В черния дроб, от друга страна, се образуват сложните белтъци — липопротеиди, глюкопротеиди и др., които изпълняват важна роля в структурата и функциите на редица органи и системи.
Всичко това обуславя едно от най-важните изисквания към чернодробните диети — необходимостта от включване на достатъчно белтъци в ежедневното меню. Редица диетологични школи доказаха, че диети с достатъчно белтък при жлъчно-чернодробните заболявания водят до по-добри лечебни резултати. За предпочитане е белтъците в храната да бъдат с оптимално съотношение на животински и растителни (1:1), при широко включване на млечни храни, крехко свежо месо и риба. Използването на прясно и кисело мляко, извара, сирене, пресен кашкавал и други млечни продукти, както и на нетлъсти меса, риба, овесени ядки и грис, соево брашно, варен яйчен белтък, осигурява внос в организма на ценните за чернодробната функция липотропни фактори — холин, метионин, бетаин, цистеин, цистин, инозит, витамин Е и др. Диета със 100—110 g белтъци дневно подпомага възстановяването на чернодробните клетки и функционалната способност на черния дроб по пътя на увеличаване на т. нар.   лабилен   белтък в протоплазмата на чернодробните клетки, подобряване съдържанието на рибонуклеиновите киселини, активността на ензимите, функциите на митохондриите. Ограничение на белтъците се налага само при чернодробна недостатъчност, съпроводена от увреждане на процесите на дезаминиране и трансаминиране на аминокиселините и намаление на уреасинтезиращата функция на черния дроб, което води до хиперамонемия и може да причини чернодробна кома…
…Второ важно изискване към диетите при чернодробно-жлъчни заболявания е намалението на мазнините. То се определя от ролята на черния дроб и жлъчните пътища в смилането и резорбцията на мазнините. Една от най-важните функции на черния дроб е образуването и отделянето на жлъчка, която е колоиден разтвор на жлъчни соли и киселини, фосфолипиди, холестерол, билирубин и други вещества. Нейното излъчване в дуоденума (най-вече мехурна жлъчка „В") причинява емулгиране на мазнините от храната и формиране на значително голяма обща повърхност на мастните капчици, върху която действат липолитичните ензими. При заболявания на хепато-билиарната система жлъчкообразуващата и жлъчкоотделителната функция често са увредени и това налага ограничаване на мазнините. При тежка чернодробна недостатъчност, заплашваща с кома, затегнат вирусен хепатит и др. мазнините напълно се изключват от храната. Тези храни — специфичен дразнител на жлъчкоотделянето, рязко се ограничават в менюто (30—50 g дневно) при цироза в декомпенсация или субкомпенсация, при остри хепатити, холецистити и холангиохепатити, при начална чернодробна недостатъчност…
…От друга страна, вкусовите качества на високобелтъчна храна се осигуряват само при съответно наличие и на мазнини. Важен е и фактът, че мастите — най-вече животинските, доставят на организма цяла серия мастноразтворими витамини, като заедно с това подпомагат тяхната резорбция и обмяна в организма. Растителните мазнини освен това са от значение за активиране на ензимите на липолизата. Тази функция на слънчогледовото, маслиненото, царевичното, соевото и други масла е свързана с високоненаситените (полиенови) мастни киселини. Растителните масла имат мощен холеретичен ефект и затова при хипотонично-хипокинетична дискинезия, при застой на жлъчка и пр. техният дял в диетата се увеличава, като съотношението растителни към животински може да стигне 1:1, дори 1,5:1.
При чернодробните и жлъчните заболявания се използват освен растителни масла още и краве масло, сметана, мазнина от риби и домашни птици и всички млечни продукти. Максимално се ограничават овча, говежда и свинска мас, които са по-трудно усвоими и затрудняват храносмилането. При продължителна диета със значително ограничение могат да възникнат прояви на витаминни недоимъци. Тази опасност се подсилва от нарушенията в смилането и резорбцията вследствие на гастроинтестиналните промени, които често съпътстват хепато-билиарните заболявания. Чернодробното увреждане нерядко е свързано с увреждане на биологичното активиране на витамините — превръщането им в коферменти (фосфорилиране) и ферменти (свързване с белтъци). Всичко това изисква обилно постъпване в организма на естествени и синтетични витамини (per os или парентерално).
Енергийността на храната при болните с чернодробни и жлъчни заболявания е в границите на физиологичните норми. Ограничение се налага само при тежка чернодробна недостатъчност — прехепатаргия, но след подобрение диетата трябва да се разшири. Нискоенергиен вариант на  диета е подходящ и за чернодробно болни със затлъстяване, но за немного продължителен период от време.
Трето важно изискване към диетата се отнася до въглехидратите. Храната при чернодробни и жлъчни заболявания по правило е богата на въглехидрати. Тяхното количество в основната  диета е средно 350 г. Сладките въглехидрати (глюкоза, фруктоза, захароза) се увеличават до 80—100 г. дневно и следователно са 20—25% от дневните въглехидрати; те са ценен енергетичен материал и обогатяват черния дроб на гликоген. Прекомерно включване на моно- и дизахариди не се препоръчва поради възможност от нарушаване на колоидостабилитета на жлъчката и формиране на конкременти, а също и заради тяхната лесна ферментация в червата и дразнене на лигавицата. От друга страна, сладките въглехидрати лесно и бързо се превръщат в мазнина, която се отлага в депата. Особено е важна ролята на въглехидратите, в това число главно на лесноусвоимите захари при остри чернодробни увреждания, тъй като увеличеното отлагане на гликоген подобрява функцията на чернодробните клетки и пречи на мастната инфилтрация. Колкото по-богат на гликоген е черният дроб, толкова по-противоустойчив е той на разнообразни нокси и толкова по-трудно натрупва мазнини.
Друг основен принцип е богатото витаминно съдържание в ежедневното меню. Това изискване се налага от ролята на редица витамини в регулацията на обмяната и в окислително възстановителните процеси на тъканите, в това число на черния дроб. Животинските мазнини при чернодробно-жлъчни заболявания се намаляват, но е нужно да се осигуряват дълговерижни мастни киселини, които не са холестеролообразуващи. Делът на ненаситените и полиеновите мастни киселини (растителни масла) трябва да се увеличи. Ненаситените мастни киселини (НМК) имат подчертано липотропно действие, като активират липазите и ускоряват обмяната на холестерола, образувайки лабилни естери. Поради опасност от недостатъчен внос на мастноразтворими витамини последните (А, К, Е) е необходимо допълнително да се включат в терапията. Особено важен за регенерацията на хепатоцитите е витамин А, но тъй като образуването му от каротини в черния дроб е нарушено, а е увредена и резорбцията му в червата, той трябва да се прилага парентерално.
Кулинарната обработка на храните при диетите от тази група е близка до тази при стомашните и чревните заболявания. И тук супите и ястията се приготвят след отстраняване на бульоните при първото изваряване. Варенето във вода, на пара, водна баня е предпочитан технологичен прийом на готвене. Супите се приготвят пасирани и незастроени, а ястията — с претрито месо и зарзават. Не се поднасят пържени блюда и храни със силно дразнещи подправки. С една дума, храната е така приготвена и оформена, че да осигурява механическо щадене на храносмилателния тракт; това се налага от честите гастро-интестинални смущения, които съпътствуват заболяванията на черния дроб и жлъчните пътища. Диетата трябва да е също така и химически щадяща, тъй като както болният черен дроб, така и увредените стомах и черва не понасят екстрактивните вещества от месото, рибата и други храни, акролеиновите деривати от пърженето на мазнините, силните южни подправки, лютивият червен и черен пипер и пр.
* Със съкращения