Skip navigation.
Диети и Отслабване - Начало

Диетично хранене при заболяване на червата

Автор: проф. Лукан Балабански , „Хранене и диетика”
Чревните заболявания след стомашните са втората важна група, при която диетичното лечение е от първостепенно значение. Този факт се обяснява с ролята на червата в смилането и усвояването на храните. Прякото предназначение на тънките черва (дуоденум, йеюнум и илеум) е свързано с разграждане на всички хранителни инградиенти до техните най-прости съставки (белтъците — до аминокиселини, мазнините — до мастни киселини и глицерол, въглехидратите — до единични захари) и активното, а по-рядко пасивното всмукване на тези съставки през ентероцитите в порталното кръвообращение или в лимфотока. Лесно е да се съобрази, че при органични и функционални увреждания на червата храносмилането се разстройва, в различна степен се нарушава оползотворяването на приетите храни, настъпват смущения в обмяната на веществата и във функцията на жизненоважни органи и системи, като страда целият организъм със загуба на телесна маса, атрофия на мускулатурата, остеопороза, кахексия (бел. на ред. - крайна степен на изтощение на организма) и пр. Няма съмнение, от друга страна, че и тук както при стомашните заболявания за болния орган — тънко или дебело черво, извънредно важни са характерът, видът, качествата на хранителните продукти, от които се изготвя менюто, кулинарната обработка на ястията, режимът на хранене и пр. Това е обяснимо с простия факт на непосредствен контакт, който хранителният хумус (кашичка) осъществява със стените на червата при своето движение в смилателния канал.
Общи изисквания към диетите при чревни заболявания:
Първият най-общ принцип на храненето при заболяванията на червата е изискването за „покой на болния орган". Диетата не трябва да натоварва, обременява или възбужда секреторната и двигателната функция на червата; напротив, храните трябва да са така подбрани, че да улесняват чревните функции и да успокояват възбудената секреция и моторика. Някои от храните, които действат като вътрешна превръзка („лапа") на възпалената чревна лигавица и забавят перисталтиката на червата, са следните: обогатени на пектин промишлено произведени плодови пюрета и нектари с ниско захарно съдържание; гъсти слизести вещества, които бавно се придвижват в червата, като желета без захар, слизести супи от ориз, жито, овесени ядки, пилаф, кисели, стъргани ябълки, пасирани каши; какао с вода, отвара от боровинки, вишнев сок, червени (танинови) вина в малко количество, силен чай; топли ястия. Условието за покой се отнася, разбира се, само при възпалителни процеси, функционални разстройства, ензимни дефицити, алергия и пр., свързани с усилена секреция, усилена перисталтика и диарии.
В редица случаи чревните заболявания протичат със забавен пасаж и запек. Тогава важи изискването за включване на храни, стимулиращи моторната функция. Такива са преди всичко богатите на целулоза продукти — хлебни изделия от пълнозърнести пшеничени и ръжени брашна (богати на трици); овесена, ечемична и оризова грис; отвара от трици, отвара от сини сливи, шипки, меса, богати на съединителна тъкан (сухожилия и фасции); сушени плодове — сини сливи, кайсии, зарзали, смокини; сурови, ситно нарязани салати от маруля, къдрави салатки, млади репички и краставици, чушки, домати, пюре от моркови, спанак, цветно зеле и др.; сурови плодове; компоти от кисели плодове; плодови сокове и сиропи, богати на органични киселини; млечнокисели продукти; зелев сок; мазнини в чист вид и по-голямо количество (олио, краве масло, сметана, слънчогледово масло); безалкохолни газирани (съдържащи Н2СО3) питиета; чай от зърнастец и др.; пчелен мед, конфитюри от рози или смокини и т. н. Тези храни имат свойството да дразнят механорецепторите на червата и да усилват перисталтиката. Те причиняват постепенно придвижване на хранителната кашичка в червата, изтласкване на газовете и тяхното изпускане. Изброените храни, разбира се, имат предимство пред лекарствените пургативни средства, защото стимулират чревната двигателна функция посредством естествени физиологични механизми, докато медикаментите причиняват ленивост на червата.
Трето важно изискване към диетата при чревни заболявания е необходимостта оптимално да задоволява физиологичните потребности от хранителни вещества и енергия при условията на увредено смилане и резорбция. Доколкото е възможно, в зависимост от характера и фазата на заболяването, при изграждане на диетичния режим е нужно да се осигуряват разнообразие и пълноценност, като се обръща внимание по-специално на белтъчното и витаминното съдържание на храната. Загубата на белтък при чревни възпаления се дължи на две причини: от една страна, намалено е смилането на белтъците от храната и значителна част от тях, неусвоени, се изхвърлят с изпражненията; от друга страна, ентероколитите протичат с интензивно излющване на епителни клетки от чревната лигавица, което също е свързано със загуба на белтък. Това предопределя необходимостта от абсолютно и релативно увеличаване количеството на белтъка в менюто — 1,5— 2 g на kg телесна маса. По същите причини се увеличава и приемът на витамини с храната под форма на плодови и зеленчукови сокове, допълнително витаминизиране и др., но тъй като тяхното усвояване е нарушено, най-често се налага парентерално приложение на витамин В1, В2, В6, В12, Вс и др., както и на анаболни хормони и препарати.
Достатъчният внос на калций, магнезий, калий, желязо и други минерални вещества е следващото задължително изискване при диетите за чревни заболявания. Калцият и магнезият по отношение на чревната моторика са в известен антагонизъм. Mg++ успокоява възбудената гладка мускулатура на червата, премахва спазма и контракциите и затова богатата на магнезий диета е подходяща при хроничен колит със спастичен запек. Магнезиевата диета може да се осъществи чрез включване на хляб от пълнозърнесто брашно, отвара от трици, моркови, шипки, бобови и ядкови храни, сини сливи, плодови сокове и сиропи, кисели напитки и др. Са+ + стимулира чревната мускулатура и затова калциева диета е подходяща при хипотоничен и атоничен запек. Най-добър източник на калций са млякото и млечните продукти — сирене, кашкавал, извара и пр. Разбира се, един спастичен колит може да протича както със спазми (контракции), така и с прояви на хипо- и атония. Затова калциевата и магнезиевата диета  се налага да варират, като се включват по 3—4 дни, 1—2 пъти в месеца. Важно е с диетата да се осигурява достатъчен прием и на желязо, тъй като усвояването му при чревни заболявания е нарушено. От друга страна, редица чревни заболявания (улцеро-хеморагичен колит, остър дизентериен ентероколит и др.) протичат с хеморагии, които, макар и като малки кръвозагуби, водят до анемия и намаляват запасите от желязо в организма. Железният дефицит от своя страна по пътя на увреждане на тъканното дишане потенцира увреждането на чревната лигавица, респ. атрофията на ентероцитите. Това налага обогатяване на храната с богати на желязо храни и продукти, а при необходимост и парентерално приложение на железни препарати. От друга страна, достатъчен трябва да бъде и вносът на калий с храната, поради което в ежедневното меню е необходимо да се прибавят разнообразни плодове — варени или печени, пасирани или настъргани. Тук трябва да се обърне внимание на една важна особеност, а именно затрудненото усвояване на биологично активните вещества — витамини, макро- и микроелементи. Поради това се налага включване на анаболни хормони и синтетични лекарства (нерабол, дианабол, декадураболин и др.) за увеличаване усвояването и задръжката на основните и допълнителните хранителни вещества в организма.
Изискване към диетата при чревни заболявания е тя да се нагажда към вкуса на болния и неговите предпочитания, вида, тежестта и фазата на заболяването и общото състояние. От друга страна, към диетично хранене, подбор и подготовка на храната болните просто трябва да си създадат навик, тъй като чревните болести обикновено са хронични и изискват лечебно хранене години и десетилетия. Болният придобива познания за хранителните продукти, ястията, технологичните методи на приготвяне на менюто при пребиваване в болницата, санаториума и профилакториума.
Освен храни, които забавят или засилват моторната функция на червата, има и трета група индиферентни храни, които също са подходящи за включване в един или друг вариант на чревните диети. Такива са бял пшеничен хляб — сух престоял или сухари, прясна извара и прясно сирене, варена нетлъста риба, ястия на пара от нетлъсти сортове меса без сухожилия и фасции, като фрикадели, суфле, котлети, пюре и пр.
Особено място в диететиката на чревните болести заема млякото. В чист вид то ежедневно се включва към редица ястия — особено млечни супи, брашнени каши, плодови храни и пр. Но немалка част от болните не го понасят и след консумацията му получават метеоризъм и диарии. Причините за непонасяне на млякото могат да бъдат хранителна и (или) дигестивна алергия и лактазен дефицит. Според проучвания у нас (Н. Недкова-Братанова и сътр.) при остри и изострени ентероколити лактазният дефицит се наблюдава при 80% от болните. В такива случаи се изключва прясното мляко. Ако пък е налице алергия към мляко — изключват се и прясното, и киселото мляко. В ремисия на заболяването винаги трябва да се опитва включване на мляко — 50—100—150 g дневно, особено в смес с нишесте, зеленчуци, плодове (поради неговите високи биологични качества). Разбира се, другите млечни продукти широко се използват в диетите при чревни заболявания — прясна извара, диетична извара, прясно сирене, пресен кашкавал, краве масло и др.
Подобно на млякото, болните с ентероколити имат индивидуална поносимост и към яйцата. Повечето от тях приемат яйца без особени смущения, но приготвени на пара (парови омлети), в пудинги, суфле, запеканки и др. При отделни болни се проявяват белези на хранителна и дигестивна алергия с усилване на болките и диарията; в такива случаи е наложително изключването на яйцата от менюто.
Важен е подборът на мазнините, които по принцип засилват диарията и загубата на хранителни вещества. В последните години диететиката използува изкуствено създадени неутрални мазнини (триглицериди), в структурата на които вместо дълговерижни са включени средноверижни мастни киселини. Смилането и резорбцията на тези мазнини се осъществява в достатъчна степен дори при недостиг на липаза и жлъчни соли — панкреасно и чернодробно увреждане, които често съпътстват ентероколитите.
Освен продуктовия набор, особено важна е кулинарната обработка. Суровите плодове (даже и ябълките) например усилват перисталтиката, затова при чревни заболявания се избягват. Но обелени и почистени, а след това настъргани или претрити, спомагат за нормализиране на дефекациите при диарии. Печени плодове също често се включват в дневното меню. В чист вид мазнините, особено приети в по-голямо количество сутрин на гладно, имат значителен лаксативен ефект, но прибавени в неголеми количества (5—10 g на порция) към ястията по време на тяхното готвене (особено съдържащите каприлова, капронова и други средноверижни киселини С8, Сю) се понасят добре. В диетичната кулинария на чревните заболявания е подходящо използването на хомогенизатори за разрушаване на парчетата варени и претрити продукти и тяхното фино стриване до хомогенат.