Гъби

Сърнела
Чудесна ядлива гъба с приятен вкус. Употребява се в свежо състояние или сушена. Месото й е тънко, меко, сочно, бяло със слаб розов оттенък. Ако е по-стара, е сухо и кожесто. Вкусна е приготвена с ориз или панирана с яйце.
Расте върху почва в светли широколистни, иглолистни и смесени гори, сечища, горски поляни, храсталаци от началото на лятото до края на есента.

Брезова манатарка (Брезовка)
Добра ядлива гъба с приятен вкус и гъбен аромат. Употребява се в свежо състояние, сушена и консервирана. Месото й е дебело, меко, бяло и при нараняване потъмнява, особено при сушене и готвене. Много апетитна е задушена с масло. Расте върху почва в широколистни гори. Среща се често под брези. Бере се от началото на лятото до края на есента. Известни са няколко разновидности от този вид в зависимост от размерите и оцветявнето на плодните тела.

Обикновена масловка (Боровка)
Тя е много добра ядлива гъба, ароматна и с приятен вкус. Употребява се в свежо състояние или консервирана след обелване на кожицата на шапката. Месото й е меко, бяло или жълтеникаво, при нараняване не променя цвета си. На по-старите екземпляри тръбичките се отделят лесно от месото. Вкусна е приготвена с ориз.
Расте върху почва в млади иглолистни гори от края на пролетта до късна есен.

Виолетка (Боровинка)
Месото й е дебело, меко, крехко и е бледовиолетово на цвят. Тя е много добра ядлива гъба с характерен аромат и приятен вкус. Яде се свежа или консервирана. Расте върху почва предимно в иглолистни гори, пo-рядко в широколистни, храсталаци, край пътища. Красива гъба, шапката й достига 6-15 см в диаметър. Добра ядлива гъба е и ливадната виолетка, която се среща до началото на зимата през декември и расте в
самодивски кръгове, но нейната шапка е светлосива, жълтеникава до светлокафява.

Сярножълта коралка (Еленови рога)
Добра ядлива гъба с приятен вкус и слаб гъбен аромат. Месото на по-старите екземпляри е жилаво и горчи. Яде се свежа или консервирана. Месото й е крехко, воднисто, белезникаво. При нараняване се оцветява в бледочервено. Сходните отровни видове са Козя брада, Красива коралка и Бледа коралка.

Обикновена челядинка
Много добра ядлива гъба с бадемов аромат и приятен вкус. Месото й е тънко, жилаво, при изсъхване става кожесто, бледожълто. Консумира се в свежо състояние или сушена. Много хора я консервират. Сервира се с масло, с ориз и като супа с киселец. Бере се по ливадите от май до късна есен.

Пачи крак
Превъзходна гъба с фин аромат и приятен плодов аромат на кайсия. Консумира се в свежо състояние, сушена или консервирана. Месото й е дебело, плътно, малко жилаво. Расте върху почва, най-често върху мъх в иглолистни и смесени гори. Среща се от началото на лятото до края на есента. Сходният отровен вид е горчивата миризливка, която обаче расте върху мъртва дървесина на широколистни дървета и храсти, на туфи, през есента до началото на зимата. Пластинките й са гъсто разположени, тънки и тесни, продължаващи по пънчето.

Тръбенка
Гъбата не изглежда привлекателна. Тя е без диференцирана шапка и пънче. То просто завършва фуниевидно. Повърхността й е гладка, набръчкана или надлъжно набраздена, сивосинкава до сивобелезникава. Отвътре е сивокафява до саждивочерна. Месото й е тънко, жилаво и сивочерно. Тръбенката има приятен вкус и силен гъбен аромат. Освен за готвене се използва и като подправка. Много вкусна комбинация е, когато се поднесе с риба.