Великден по света и у нас

Дойде астрономическата пролет, идва и Великден. Тази година не се случи кой знае каква зима, първите кокичета и лалета се появиха още в края на януари, но все пак краят на март си е особено време, когато сякаш и въздухът започва да мирише по-различно, и слънцето - да грее по-особено, и хората - да се усмихват повече. На 8 април ще се поздравим с „Христос воскресе" и ще отпразнуваме възкръсването и на Спасителя, и на природата, и на надеждите.
И за православни, и за католици Възкресение и Рождество са най-големите християнски празници, най-важните и свещени събития в човешката история. Навсякъде ритуалите при отбелязването им се оказват въпрос на исторически и културни особености и колкото и да е странно, в голяма степен на поколение и на произход.
Може би защото вярата не може да бъде клиширана, тя не се изразява в дословното спазване на ритуали с неясен произход и смисъл - затова всеки може да разбира празника по свой начин. И вероятно затова, вярващи или не, всички, които познавам, се радват на споделените с близките светли чувства, на боядисаните яйца и на печеното агнешко.
Кога се празнува Великден
Едно е сигурно - Великден винаги е в неделя. Точната дата на празника е аритметически подвижна и труднопредсказуема за обикновения човек. Затова ще се постараем да бъдем максимално полезни на читателите. Денят на празника се изчислява според лунния календар. Лунен календар можете да намерите на няколко места в Интернет, а ако си падате по по-традиционните носители на информация - книжки с такъв календар продават на всяка втора сергия. И в Православната, и в Католическата църква Великден се отбелязва в неделята от първото пълнолуние след пролетното равноденствие.
До края на 13 в. не е имало разлика в датите на празниците за Изтока и Запада. Всичко се е изчислявало според Юлианския календар. С въвеждането на Грегорианския календар през 14 в., ситуацията се променя. Оттогава при католиците изчисленията се правят според Грегорианския календар, а при нас според Юлианския. Затова броенето при католиците започва точно от 21 март, а при православните за дата на пролетното равноденствие се приема 2 април - т.е. с 13 дни по-късно. Когато първото пълнолуние след 21 март се случи на или по-късно от 2 април католическият и православният Великден съвпадат, какъвто е случаят тази година, защото пълнолунието се пада на 2 април. Ако обаче то се падне между 21 март и 2 април, се получава разминаване в датите, което може да стигне до месец. Освен това, за да стане още по-сложно, източният Великден, за разлика от западния, не може да съвпада с еврейската Пасха и когато това се случи, празникът в ортодоксалния свят се отлага с една седмица.
Във всички деноминации самият ден на Възкресението е предшестван от т.нар. Страстна седмица, припомняща последните дни от земния живот на Христос. Тя се отличава с особени ритуали, като се започне с Лазаровден и се стигне до Разпети петък. У нас извън чисто каноничния си смисъл тези празници са свързани с радостта от пробуждането на природата. Лазарките за столичани са си чиста екзотика, но обичаят още се поддържа автентичен в някои селища и в артистичните програми на фолклорни групи. Виж, Цветница - един от най- жизнерадостните празници в календара, винаги е бил сред любимите за нацията. Може би защото всеки има поне един познат с име на цвете, може би заради пъстрото великолепие, което залива улиците на този ден... Обичаят на Цветница да се ходи на църква, да се вземат върбови клонче та, които после се закичват на вратите за здраве, е наистина широко разпространен. Даже домоуправителят на блока ни - заклет атеист, всеки път кичи апартамента си със зелените растения и отказва да ги махне след това - според неговата версия трябвало да стоят до следващата Цветница. Трудно е да не си възторжен на празника на цветята. Много велик е и Велики четвъртък с боядисването на яйцата - добър повод за членовете на семейството да се обагрят до уши в цветовете на дъгата. За домакините и децата той протича сред весела суматоха - цапане, чистене и пукване на известно количество яйца още при варенето, за което всеки има чудодейни и в повечето случаи безполезни рецепти. Трябва да ви кажа, че съм пробвала и със сол, и с оцет във водата - и преди, и по време на варене, чувала съм и как на дъното на тенджерата се слага памучна кърпа, в която яйцата се увиват, и всякакви други хитринки. Истината е, че нищо не помага. Единствено късметът. Затова - наслука при варенето!
Яйцето - символ на вечен живот
В православните страни традициите в отбелязването на Възкресение са общо взето, сходни.
Боядисването на яйцата като че ли е най-забавната част от празника и за деца, и за възрастни. В България те се „борят" помежду си с боядисаните яйца. Предполага се, че при възникването си ритуалът е вървял с пожеланията за здраве, а впоследствие се е утвърдил като стимулиращ мотив за празнично настроение и весела форма на надпревара. Важно е да отбележим - невинаги безопасна! Навремето леля ми, тогава 5-годишна, нямала много успех в борбата със съседските деца - 13 на брой. В знак на протест, без да признава дали от глад или на инат, тя изяла всичките 13 строшени яйца. Всеки може да се сети за последствията... За щастие в наши дни и в столични условия май почти никой не боядисва яйца в онези количества, в които са се приготвяли в някогашните големи патриархални семейства, та подобни борческо-токсиколо-гични подвизи са по-малко възможни. И все пак внимавайте какво поглъща достойният ви наследник, за да не прекарате празника далеч от трапезата.
В католическите страни с яйцата са свързани други практики. Във Франция и Италия възрастните крият яйца в градината и децата трябва да ги открият. От години насам се купуват огромни шоколадови яйца, в които са скрити подаръци. Така, докато у нас празничният ентусиазъм идва от борбата, от радостта за доказано надмощие, там еуфорията на фиестата е в предизвикателството да откриеш чудото и в щастливата изненада от даровете, скрити в яйцето. В Швеция яйцата се правят от картон и във всяко се слага бонбон, а в Америка е особено популярна практиката да ги търкалят по наклонена плоскост, като най-голямото състезание става на поляната пред Белия дом - хем сполучлив PR на президентската им институция, хем забава за деца и възрастни. В Украйна пък децата получават бели яйца, защото целият живот е пред тях, докато тези на старците са в тъмен цвят и със сложни рисунки, понеже жизненият им път е почти завършен.
А защо яйца? Яйцето е, общо взето, универсален символ на вечното обновление - хем може да послужи за храна, т.е. да поддържа живота, хем самото то създава живот...