Великден - празничната трапеза

У нас на неделния обяд основното блюдо задължително е от агнешко месо. Така е и при съседните ни християнски народи, така е и във Франция, и в Италия, и в много други страни. Агнето е един от основните символи на Христос и неговата жертва за хората - неслучайно в Библията той е наречен „жертвен агнец". На масата присъстват и други традиционни храни. На някои места в Италия задължително се приготвят курабийки във формата на риба - още един символ на Христос. Никъде на „Ботуша" празничната трапеза не минава без козунак - за Великден той има формата на гълъбица и се нарича „ла коломба". В последните години италианските лакомства се предлагат и на българския пазар: по Коледа - панетоне, за Възкресение - ла коломба. В Полша на трапезата се поставя маслена фигурка на овен, а за да не се забравят Божите страдания, там присъства и лютивият хрян. Всяко от блюдата трябва да се освети в църква.

В последните години у нас около празника по магазините се появяват шоколадови фигурки на зайци - за радост на малчуганите, винаги готови за още и още въглехидрати - брр... Този популярен на Запад великденски символ всъщност има езически произход. Свързан е със саксонската богиня на пролетта Еостре (от нейното име идва и английската дума за Великден - Истър). В нейна чест се е провеждал ритуален лов на зайци, който и днес е част от празниците, но без какъвто и да било тайнствен смисъл. На мен традицията с агнешкото ми се вижда най-вкусна, но може би и курабийка с формата на риба не е толкова лошо. Все пак дори прегладнелите след дългите пости не трябва да забравят, че празничната трапеза има метафоричния смисъл на дадена и приета жертва. Предназначението й не е да осигури пациенти на гастроентеролози, токсиколози и пр. видни специалисти, а да сплоти семейството, да съхрани домашния уют.

За многоликата природа на празника

Въпреки че отбелязва едно от най-важните събития за християнството - Христовото възкресение, Великден отразява и разнообразни езически вярвания и традиции, свързани най-вече с настъпващата пролет и събуждането на природата за нов живот. Според теолозите например, яйцата, обагрени в кървавочервена боя, символизират гробницата на Христос. Според друга, доста по-прозаична теория обичаят има просто обяснение - през Великденските пости е забранено да се ядат яйца, а точно тогава кокошките носят най-много. За да съхранят хранителните продукти, хората били принудени да ги варят.

Третото тълкуване е най-близко до съвремието. В светското ни общество много религиозни практики се възприемат повече или по-малко като част от патриархалното или националното наследство. Затова хората имат съзнанието, че по-скоро спазват унаследената семейна традиция, отколкото че отбелязват епохално свещено събитие.

Ходенето на църква в полунощ винаги е било особеното и тържествено съприкосновение с великото тайнство на прераждането - и в личен, и в обществен план. Умишлено няма да припомням в подробности онзи наскоро приключил относително кратък исторически момент, когато посещаването на храма е минавало за, меко казано, нередно действие.

Имало е и цели векове, през които не знаем как са изглеждали великденските и изобщо, християнските ритуали - и точно по липсата на сведения можем да предположим, че едва ли са били твърде толерирани от конкретни завоеватели и управници.

В заключение ще обобщим, че изваден от контекста на религиозната обредност и канон, Великден е символ на едно ново начало, ден на възкръсналата надежда и възможност да тръгнеш на чисто, с открито сърце към изненадите на настъпилата пролет и вечно обновяващия се живот.